Утре официално се открива ски сезонът в Банско. Този град в полите на Пирин се превърна не само в център на „белия” спорт у нас, но и в топкурорта на Балканския полуостров.

Именно в Банско този сезон ще се проведе историческото спускане за Европейската купа при мъжете. В Пирин светът ще види първото трасе за най-скоростната дисциплина в алпийските ски в Източна Европа.

През сезон 2008/2009 по пистите под връх Тодорка ще се проведе и старт от скиорската „Формула 1”, а именно – за Световната купа. Това уверение даде самият президент на международната федерация по ски (ФИС) – Джанфранко Каспер.

Днес знаменитият швейцарец ще бъде приет от президента на републиката Георги Първанов, после ще бъде удостоен със званието Доктор хонорис кауза в Националната спортна академия. Следобед пък босът ще отиде до Банско, където ще открие Международния семинар на ФИС. Визитата на Каспер у нас стана факт благодарение на усилията на нашата централа.

Няма нищо случайно в това, че Каспер ще ни дойде на крака точно днес, когато се навършват 76 години от основаването на българската федерация по ски.

Събитието датира от 14 декември 1931 г. Тогава се появява българският ски съюз, който е предшественик на сегашната ни федерация. Инициативата е на Българския ски клуб, който пък е учреден в София 6 лета по-рано – през 1925 г. Със създаването на федерацията се поставя началото на организирания ски спорт у нас. Иначе „белият” спорт се практикува в България още в края на 19-и век.

Първите ски са внесени у нас през 1895 година. Но след 1931 г. ски спортът придобива по-сериозен облик. Така например започва така нареченото научно обучение на скиори.

Основна роля в него играе Борислав Йорданов. Той е забележителна фигура. Йорданов е първият българин с висше спортно образование в чужбина. Получава го в Германия, откъдето се връща през 1934 г. През 1942-а величието преподава практически курсове по ски на студенти във Висшето училище по телесно възпитание (предшественика на НСА). Заниманията са на Витоша.

Но да се върнем на началото. Първият учредителен конгрес през 1931 г. се провежда в два дни – 13 и 14 декември. За председател е избран Стефан Чапрашиков, а членовете на ръководството са Илия Секулов, Александър Дишков, Александър Колушки, Никола Ничев, Франц Меншик и Бончо Бонев. Присъстват делегати от София, Кюстендил, Габрово, Русе и Самоков.

Само след броени дни вече сме част от ФИС.Това се случва на 15 май на заседанието на международната ски федерация, оглавявана в момента от Джанфранко Каспер.
Наш представител е Чапрашиков.

Българският ски съюз съществува до октомври 1944 г., когато настъпват реорганизации и неговата дейност се поема изцяло от ново ръководство с председател Ганчо Игнатиев и следните членове: Георги Павлов - Жорж, Александър Белковски, Йордан Гълъбов, Красен Иванов, Димитър Ганев, Георги Иванов, Христо Русков, Методи Христов и Андрей Малчев.

Заслужава да се обърне специално внимание на личността на Стефан Чапрашиков. Той е един от най-великите спортни ръководители в цялата история на България. Чапрашиков е не само баща на българските ски, но и третият български член на Международния олимпийски комитет. Част е от управата на световния спорт в продължение на 15 години – от 1929-а до 1944-а.

Преди него България е представлявана в МОК от Димитър Цоков, който по времето на престоя си от 1906 до 1912 г. е пълномощен министър на България в Лондон. Вторият ни представител по „горните етажи” на международния олимпизъм е също наш пълномощен министър, но във френската столица Париж. Това е Димитър Станчов, който е в МОК от 1913-а до 1929-а.

Стефан Чапрашиков е крупен български индустриалец, който се занимава предимно с износа на тютюн за Германия. Роден е на 15 април 1874 г. в Горна Джумая (днешен Благоевград). Завършва софийската държавна мъжка гимназия, а после -правни науки, и то не къде да е, а в Париж. Налага се като доверено лице на българския царски двор и дипломат от кариерата. През 1929 г. освен член на МОК става и почетен председател на българския Олимпийски комитет (БОК).

Именно той стои в основата на организацията на първото участие на България на зимна олимпиада – на игрите във водещия световен курорт Гармиш-Партенкирхен (Гер) през 1936 г. Тогава благодарение на контактите си с немски магнати урежда дарение за БОК в размер на 20 000 германски марки.

С помощта и на тези пари изпращаме 7 души на олимпиадата в Гармиш. Това са споменатият Борислав Йорданов, Асен Цанков, Боян Димитров, Христо Кочов, Иван Ангелаков, Димитър Костов и Рачо Жеков. Те представят родината в алпийските дисциплини и ски-бяганията.

Животът на Чапрашиков минава под мотото „Дълг на всеки заможен българин е да дарява обществото”. В завещанието си оставя на българския Олимпийски комитет къща в центъра на София – на улица „Шипка”.

Желанието му е там да има Дом на българския спорт. След 9 септември 1994 г. обаче новата комунистическа власт го обявява за враг на народа. Основанията са в близките му връзки в Германия. Народният съд му издава смъртна присъда и Чапрашиков се самоубива близо до складовете си за тютюн край Кърджали.

Без него едва ли българските ски щяха да имат такъв начален тласък на развитие. Неслучайно не само първите ни участници на зимни игри са скиори, но и първият олимпийски медал за „белите” ни спортове е на сметката на родната федерация по ски. Завоюва го ски-бегачът Иван Лебанов. Както е добре известно, той печели бронз на 30 километра в Лейк Плесид (САЩ) през 1980 г.

Иво Тасев
в-к Топспорт, 14.12.2007

  Tweet