Бях забравил, че човек може да изпитва подобни емоции. Вече доста години съм обладан от магията на футбола и някак покрай мен минават останалите спортове. Когато се е налагало да работя около олимпийски игри, не съм бил в състояние да им се насладя. Удоволствието се получава, когато си от другата страна на екрана, у дома, и просто гледаш. Не очаквайте от този текст тежък анализ за игрите или нещо специализирано. Напротив, гледам това чудо като привърженик и му се наслаждавам.

Наслада от спорта
Чудя се коя точно дума да използвам. Удоволствие, забавление, наслада или някоя друга. Не, ще употребя "кеф". Знам, че не е много добра, обаче чрез нея мога да изразя точното си състояние, когато прибирайки се от работа, след като съм коментирал футболен мач, се добирам до дистанционното и се надявам да чуя гласа на Витомир Саръиванов от хокейните срещи. Но за това след малко. Аз не съм специалист в нито един от зимните спортове, което този път отчитам като сериозен пропуск. И от тази гледна точка следенето на състезания като ски скокове и ски бягане не са били част от моето ежедневие в миналото. По правило във всеки от зимните месеци има изобилие от футбол и някак тези спортове съм ги пропускал. Не че не съм ги гледал изобщо, но са оставали в сянката на биатлона и успехите на Дафовска и компания.

Учудих се, когато осъзнах, че гледам кърлинг с интерес след полунощ и се питам как ли би изглеждало моето семейство на едно подобно състезание. Веднага наредих ролите. Жена ми сигурно ще дава нареждания, но тайничко, така че всички да мислят, че аз съм шефът, децата ще чистят пътя на камъка с усърдието на най-важните хора от екипа, а аз ще съм виновен, ако някой удар не стане добър. Това му е хубавото - можеш да намериш себе си в този спорт. Нямам представа как и кога се е зародил. Поглеждам в интернет. Оказва се, че кърлингът е типичен аматьорски спорт в скандинавските страни и Канада. Ще си кажете, че това е абсолютно полудяване, и може и да сте прави. Обаче с годините човек открива красотата на всеки спорт и му се наслаждава. А олимпийските игри ни дават точно това - удоволствието от надпреварата. Кефът да си починеш от деня и да се възстановиш преди следващия.

Скоковете и бягането със ски
Спомням си как преди години гледах скоковете на Четирите шанци. Беше вълнуващо по няколко причини. Едната бяха великолепните изпълнения, които изглеждаха най-лесното нещо на света. А другото бе просто красотата да видиш човек да лети. Застават на върха, подготвят се, после тръгват, скоростта се увеличава и в решаващия момент следва отделяне от шанцата и скок. Великолепно! След това за един кратък момент се чудиш къде точно ще се приземи скачачът. И когато той го направи и после се види физиономията му, се питам дали пък и аз не го мога. Толкова лесничко изглежда. Естествено при мен страховете ще започнат още горе, на върха, да не говорим какво ще се случи, ако тръгна надолу. Признавам си, че бях за Адам Малиш. Просто неговото име помнех от състезанията, които съм гледал преди години. После се оказа, че новото швейцарско чудо в скоковете Симон Аман изглежда като подобие на птица в сравнение с колегите си. Невероятно е да се наблюдават скоковете му. Е, били с някаква техническа новост, която е революция в спорта, и австрийците си умират от яд, че не са го измислили те. Нищо ново, нали! Сигурно има обяснение, което специалистите дават, но за мен е вълнуващо да гледам летящите.

Изненадата за мен бе ски бягането. Сигурно Асен Спиридонов, когото мога да нарека мой приятел, и привържениците на този спорт сега ще се усмихнат иронично, но аз наистина открих удоволствието от него едва сега. По-добре късно, отколкото никога, нали! Винаги съм считал, че ски бягането е скучно, защото няма разнообразие, няма стрелба, както в биатлона. Но пък има много характер, много морални сили и най-вече техника и тактика. За мен шоуто бе в спринтовете, защото там не се губи много време в изкачване, а се завъртат обиколките максимално и налице е изключителна динамика при смените на водачеството. Финалите са вълнуващи, защото напрежението се покачва в последните метри и е въпрос на едно протягане да стигнеш до златния медал. В следващите два дни попаднах на преследването при жените и мъжете, в което първо се кара в класическия стил, а после в свободния. В България сякаш сме свикнали да обръщаме повече внимание на биатлона и поради това не съм обръщал внимание на класическите стъпки в ски бягането. Наистина трудно, но изящно. После следваше нещо, което ме изуми - смениха ските по средата на надпреварата (времето за тези смени влиза в състезанието). Представете си влизането на болидите от Формула 1 в боксовете за смяна на гуми! Не е толкова зрелищно, но аналогията е подобна.

Голямо шоу!
Българите във Ванкувър
Ще си кажете, че нищо не пиша за нашите спортисти. Не съм специалист и не мога да кажа защо се получава такова представяне. Аргументът с базите и финансирането е толкова изтъркан, че няма смисъл да го поставям. Аз вярвам в нещо друго, което е част от спорта. Преди да постигнеш големи успехи, трябва да си бил на губещата страна. И най-нормалното е да си готов за яростна битка следващия път. Така че в тези игри има нещо полезно за нашия спорт. Сега сме сред губещите, считаме завършването на някоя дисциплина за успех, но това не е чак толкова лошо. Трагично ще е, ако не успеем да осъзнаем какво ни е положението и да сме готови за свирепа подготовка следващия път. Достойно е да си губещ, нелепо е да не осъзнаеш защо си такъв.

Мен зимните олимпийски игри ме спечелиха. Никъде не съм споменал биатлона, но той е нещо традиционно за България, така че едва ли има нужда от изтъкване. Алпийските ски също. Мислех, че емоцията да открия нещо ново в спорта никога няма да ме споходи отново, но съм грешал. Сигурно мнозина си казват, че триумфът и медалите са най-хубавото нещо. Така изглежда отстрани. Всъщност няма нищо по-хубаво от това да гледаш големи спортисти, които показват воля и качества, за да триумфират. И когато пресекат финалната линия, загубилият да подаде ръка на спечелилия. След поздрава вече знаеш, че следващия път тези двамата ще са още по-яростни съперници. Това е красотата на спорта. За съжаление в нашата страна този тип джентълменство в любимата ми игра липсва. Но съм щастлив да го открия в зимните спортове.

Борислав Борисов,
"Диема"

  Tweet