"Честит първи сняг и ви желая много печалби през тази зима." Това поздравление в стил "Всяка снежинка - стотинка" получиха собствениците на апартаменти в комплекса Royal Lodge в Пампорово през миналата година. Освен че продадоха жилищата в него, инвеститорите в комплекса го оперираха три години и като хотел. Тази зима хотелът въобще не отвори.

Кризата засегна сериозно бизнеса на всички зимни комплекси в България. "Който каже, че не е трудно, лъже", коментира собственикът на хотел "Зодиак" в Боровец Георги Попниколов.

В най-лошия случай, ако видят, че ще работят на загуба, хотелите или не отварят изобщо, или посрещат гости само в пиковите дни, за да не правят излишни разходи. Но тази група все още е малка. В общи линии собствениците, които са гъвкави и се справят със сложната пазарна среда, работят на по-ниска печалба от предишните години. Или ако в успешните, снежните, шумните зими нормата на печалба при хотелите беше около и над 20%, сега и 3 стотинки чиста печалба на всеки лев приход е добър резултат.

От групата от компании в зимния туризъм хотелиерите са тези, които са най-тежко засегнати от кризи, слаби сезони, липса на сняг. В този бизнес има три основни играча. Кризата се отразява на всички, но по различен начин.
Първи са туроператорите. Ако даден сегмент не работи добре (например зимните програми за България), те могат да намалят комисионата си, а след това да разнообразят портфолиото с нови програми. Като зима в Австрия например.

Вторият участник в зимния пъзел е собственикът на съоръженията. По неофициална информация от "Юлен", които са собственици на лифтове в Банско, тази зима попада в графата "успешна". Причината е, че откъдето и да идват (от България или чужбина), където и да спят (в хотел или апартаментен комплекс) туристите карат ски на едни и същи писти. От "Юлен" отказаха да дадат официални данни.

Третият основен играч е хотелиерът и той има една-единствена цел - да си напълни базата. За разлика от първите двама участника в зимния бизнес той е зависим от много обективни и субективни фактори. Сезонът му ще е успешен, ако има достатъчно сняг. Но през последните зими глобалното затопляне се усеща повече, снегът идва по-късно и се стопява все по-бързо. Бизнесът на хотелиера зависи от собствениците на съоръженията на пистите и техните сметки доколко са склонни да инвестират в нова техника, лифтове и машини за сняг и доколко могат "да минат тънко". Зависи и от това дали няма да е запушена някоя граница в разгара на сезона, дали всички туроператори няма да преустановят полетите си към едно летище в един и същи момент и да ги пренасочат към друго, дали страната няма да попадне в центъра на някой грип с име на животно.

Дотук са общи тенденции. Но зимните хотели живеят с кризата в конкретика. Кратки истории на няколко произволно избрани хотела от трите големи курорта Банско, Боровец и Пампорово показва, че всеки се оправя както може. С уговорката, че бизнесът на всеки комплекс е строго индивидуален, всеки друг собственик в този бизнес би могъл да припознае част от проблемите или успехите си.

Спад наполовина

Курортът е Банско, зимата - 2007/2008 г., а хотелът е "Вила Рока". Много инвеститори си спомнят с умиление за този период, когато туризмът в града буквално бумтеше в един тон с крановете и бетоновозите. През същата зима от декември до март хотелът е посрещнал над 10 хил. гости. Година по-късно има увеличение от близо 30% на посетителите. Увеличава се и средната цена на нощувката, която през миналата зима е била 180 лв.

Изведнъж бизнесът пада наполовина. Освен кризата влияние оказа и това, че споменът за курорта е като за строителна площадка.

Собственикът на хотела Илияна Щерева разказа пред "Капитал", че през тазгодишния зимен сезон броят на туристите ще е наполовина по-малък от този преди две години. Рязко пада и средната цена на нощувката, която тази година е около 100 лв. "Усетихме, че кризата ще ни засегне, още през миналата година. После дойдоха и другите фактори - свинският грип извади Банско от програмите на туроператори, стачките и блокадите в Гърция затвориха града за месец."

Първото нещо, което собствениците на хотела са предприели срещу кризата, е да съкратят разходите и персонала. Тази година след края на зимния сезон ще последва нова ножица за разходите. Другата антикризисна мярка е маркетингова - хотелът е заложил на повече дългосрочни записвания и по-малко продажби на рецепция. Първите носят по-малко приходи за хотела, но по-сигурна заетост.

Илияна Щерева разказа, че се е допитала до швейцарски консултанти, които са решавали кризисните проблеми на хотели много преди сегашния икономически спад.

"Те съветват да се увеличава обемът на услугите и качеството, да се включват допълнителни екстри в пакета, но да не се сваля цената", казва тя. В противен случай би паднало качеството.

Много хотели в Банско биха видели себе си в тази ситуация. В града освен всичко останало действа и факторът апартаментни комплекси, които през последните години буквално заляха пейзажа. Те са истински конкурент на традиционните хотели, защото предлагат по-ограничени услуги, но и по-ниска цена. Освен това голяма част от тях не са регистрирани като туристически обект, тоест имат един разход по-малко.

Зимен all inclusive

Най-щастливата зима за "Мургавец" в Пампорово е била 2006-2007 г., когато хотелът е бил запълнен през целия ски сезон. За сметка на това през миналата година той преживява това, което се случва при повечето други хотели - спад наполовина. Причините са комплексни, но основните са имиджът, че в Пампорово няма достатъчно сняг, и лошите условия за кацане на летище Пловдив, което пренасочи големите британски туроператори да кацат в София.

Търговският директор на "Шарлопов хотелс" Сийка Кацарова, компанията - собственик на "Мургавец", описва образно ситуацията с: "Пампорово" достигна дъното през миналата година" и не крие, че тогава хотелът е бил на нула. Спадът в броя на туристите води след себе си и намаление на средната цена за полупансиона, която през миналата година е била 18 евро при 28 евро година по-рано. Сега има леко увеличение до 22 евро.

В хотела се забелязва ясен тренд в подмяната на туристическите пазари. Преди три години над 60% от гостите са били от Великобритания, а българите и гостите от съседните страни - 30%. Сега англичаните са 30%, но за сметка на това има нов пазар - гръцкият. Туристите от там са вече 15%. "С отварянето на границата при Златоград пазарът се оживи. В Пампорово се върнаха и много български туристи", казва Кацарова. За разлика от миналата година сега бизнесът на "Мургавец" е нагоре и от нулева печалба, тази година изходът ще е на плюс, като очакваният марж е около 3-5%.

Антикризисният план на хотела включва няколко промени през тази година. Една от тях е пускането на зимен all inclusive. Гостите на комплекса могат да се хранят през деня в избрани заведения на пистата. Малко след това и други хотели предложиха същия продукт. Това увеличава себестойността на продукта и намалява печалбата, но в същото време клиентът плаща една и съща цена и получава повече неща в замяна. Търсена комбинация по време на криза.

Друга промяна е, че хотелът дава по-голяма комисиона към туроператорите. Например, ако преди е била 10%, сега е 15%. Това е един вид инвестиране в отношенията с туроператорите, които от своя страна правят по-голяма реклама на хотела и водят клиенти.

Пет за шест

"Самоков" е един от двата големи хотела в централната част на Боровец, който първо изскача в съзнанието на всеки при споменаването на зимния курорт. Като стар хотел с традиции в отношенията си с туроператорите той страда по-малко в кризата в сравнение с някои нови и по-малки комплекси. Но и при него има спад в бизнеса.

Основният контингент в хотел "Самоков" са туристите от Великобритания. От началото на тази година досега те са около 70% от всички останали. Другата част са руснаци, има гости от Ирландия, Холандия, малко от Германия и малко от Израел. Отделно има около 10% самостоятелни посетители, които резервират през интернет и пътуват с low cost компании.

Кризата се отразява в бизнеса на този хотел, първо, като спад на общия брой на туристите, второ - в нормата на печалба. Мениджърът на хотела Светла Атанасова разказа, че ако през зимата преди две години гостите са били сто единици, сега са с 30% по-малко. Въпреки че цената на средния пакет се е запазила през този период (полупансион за 30-35 евро средно), печалбата пада заради увеличените разходи и повечето услуги в пакета.

Като антикризисна мярка хотелът е предприел стратегията да разнообразява услугата с допълнителни екстри, както и да предлага бонус нощувки. Например туристът спи седем вечери, а плаща шест. Или пък ползва някои от услугите на хотела като бонус.

През 2007 г. хотелът е постигнал над 25% норма на печалба при приход от близо 5.5 млн. лв., се вижда от финансовия му отчет. Година след това показателят пада на малко над 17%. Според Светла Атанасова тенденцията продължава и сега от всеки приходящ лев печалбата не е повече от 15%.

Цената последна

И трите случая са обединени от една обща линия на спад в прихода. Тази нишка минава през сюжетите на всички хотелски история през настоящата зима. Има различни инструменти за противодействие на кризата, като в дъното на препоръките е да се намалява цената. Веднъж свалена, тя много трудно може да се вдигне, повтарят всички хотелиери като мантра.

Дария Хаджидимитрова, която управлява отворения през миналата година хотелски комплекс в Банско Mountain Dreams, разказа нейната поредица от стъпки за справяне с кризата. При този хотел има още една специфика - че е нов и тепърва трябва да се налага на пазара.

На първо място са били оптимизирани всички разходи и персоналът. Например, ако миналата година в комплекса е имало двама сервитьори и един барман, сега двете позиции са обединени и работата се върши от двама човека. На второ място се налага стриктен контрол на всички разходи - енергийни, суровинни и други. Зимните хотели са изключително зависими от енергийните разходи и тяхното оптимизиране е ключово важно, казват хотелиерите. Дария Хаджидимитрова дава за пример, че когато през деня грее слънце, парното се намалява. Изложението на сградата позволява през деня да се ползва слънчевата топлина. Контролът върху другите разходи включва да са внимава как се изразходва козметиката или колко крушки горят. "Всяка крушка е от значение", казва мениджърът на хотела.

Друга мярка е оптимизиране на разходите по доставките, като те се правят на по-чести периоди. По този начин храната не залежава и не се изхвърля.

"Най-важното е да си гъвкав в ценообразуването, независимо дали е криза или не. Цената не трябва да пада драстично, а да се дава добавена стойност в пакета", казва тя и добавя, че ако види хотелска оферта от 20 лв. в Банско, значи, че собственикът е на загуба.

Естествената бизнес логика един хотел да затвори е, ако работи на загуба и ако може да си го позволи (не му тежат кредити). До този извод е стигнал и инвеститорът на Royal Lodge в Пампорово (хотелът от началото на текста). Собственикът му Красен Кръстев разказа пред "Капитал", че с неотварянето на хотела си е спестил загуба от 250-300 хил. лв. "Това не ми е основен бизнес. Ще изчакам две-три години, когато средата стане по-добра", каза той.

Нищо чудно другата година повече собственици да вземат неговото решение.

Зорница Маркова
 в-к Капитал
12 март 2010 г

  Tweet