Лондон, Париж, Пекин и Малдивските острови. Ако това са вариантите за отговор на въпрос "Къде не са се провеждали олимпийски игри" в "Стани богат", въпросът ще е за максимум 500 лева. Очевидно е, че Малдивите – малка група острови в Индийския океан с население от около 400 хиляди души, трудно биха се класирали за домакин на най-голямото спортно състезание в света. И все пак миналия декември президентът на минидържавата Мохамед Нашед обяви, че страната му ще кандидатства за домакин на летните олимпийски игри през 2024 г. Това на пръв поглед парадоксално изявление имаше за цел нещо съвсем различно от олимпийско домакинство. Малдивите се очертават като една от най-засегнатите от климатичните промени страни в света (научни прогнози сочат, че покачването на морското равнище ще потопи повечето от островите), а според Нашед такава кандидатура би била силен сигнал за международната общност да вложи повече усилия в борбата с глобалното затопляне. И макар почти никой да не гледа сериозно на идеята на островната страна, тя насочва вниманието към един доста сериозен въпрос – застрашават ли промените в климата бъдещето на най-престижното спортно събитие в света?

"Възможно е олимпиадата през 2016 г. да бъде последната в историята на човечеството",  прогнозира губернаторът на Токио Шинтаро Ишинара през септември, когато градът му кандидатстваше за домакинството на въпросните игри. "Глобалното затопляне става по-лошо и ние трябва да измислим нови начини за справяне с положението. Без тях олимпийските игри нямат бъдеще", гласи апокалиптичната му прогноза. Мнението на Ишинара беше определено като твърде крайно от коментаторите, но също както идеята за малдивската кандидатура то постигна силен медиен ефект. И въпреки че и двете изказвания са по-скоро плод на фантазията или оригинален PR  ход, специалистите са на мнение, че глобалното затопляне е реална заплаха за бъдещето на Игрите. Или поне на зимните олимпиади.

Климатичните неволи на Ванкувър

Като екзистенциална заплаха за бъдещето на зимните игри определя климатичните промени олимпийският историк Дейвид Хулм от колежа "Алма" в Мичиган. "Напълно реално е до средата на века да не бъде възможно провеждането на състезания в много от зимните спортове", заяви Хулм пред "Бизнес & Екология". Според него проблемът включва както намаляващите възможности спортовете да бъдат практикувани в големи части на света – основен критерий, за да бъде един спорт признат за олимпийски, така и все по-трудното намиране на благонадеждни съоръжения. Завършилата преди месец олимпиада във Ванкувър илюстрира именно втория аргумент на Хулм – макар Канада да е северна държава с традиции в зимните спортове и туризъм, игрите ще се запомнят с необичайно топлото време и липсата на сняг. Това принуди организаторите да ползват бали сено и да карат сняг от други части на страната за планината Сайпръс, където се провеждаха състезанията по сноуборд и ски свободен стил. Въпреки усилията им обаче лошите метеорологични условия отложиха много от стартовете и донесоха загуби в размер на милиони долари (над 1.4 млн. само от върнати билети).

Причината за неволите на Ванкувър са именно промените в климата, категорични са от канадската природозащитна фондация "Дейвид Сузуки". В доклад на организацията, озаглавен подобаващо - "Върху тънък лед", специалистите заключват, че единственият начин да се запази мнозинството от дисциплините е да се намали глобалното затопляне, ограничавайки покачването на средната глобална температура до 2 градуса по Целзий. Това е и обсъжданата от години стратегическа цел, която международната общност си постави в Копенхаген през декември миналата година. В противен случай, предупреждават от фондацията, по-високите температури през зимата ще намалят снежната и ще изтънят ледената покривка и ще съкратят възможностите за спорт и туризъм през зимния сезон. И макар опасенията на специалистите в доклада да са в бъдеще време, през последните години някои от тях вече се материализираха.

Зимният сезон 2006-2007 беше запомнен с температури, по-високи от нормалните и липса на сняг в много региони по света. Европа преживяваше най-топлия ноември в историята си и това доведе до отмяна на пет старта от Световната купа по алпийски ски. Участниците в традиционния шестдневен ски преход от Цермат, Швейцария до Шамони, Франция пък трябваше на няколко пъти да свалят екипировката си и да ходят пеш, отново поради липсата на сняг. В "Блу маунтин", един от най-големите ски курорти в Канада, бяха уволнени над 1300 работници, след като се наложи комплексът да затвори врати в средата на зимата – прецедент в 65-годишната история на курорта. Още тогава Международна федерация по ски (ФИС) нарече положението критично. Историята на този злополучен сезон обаче не остана изолиран случай, а се повтори и през миналия, когато шест състезания за световните купи в различни спортове бяха отменени. Други пък бяха спасени с използването на изкуствен сняг. "Това е предупредителен знак и призив за събуждане на олимпийското движение", казва Иън Брус, климатолог от фондация "Дейвид Сузуки".

Самото движение явно вече е наясно с проблема, ако се съди от думите на президента на Международния олимпийски комитет (МОК) Жак Рох. "Глобалното затопляне естествено е обезпокоително и в дългосрочен план може да повлияе на провеждането на зимните игри", заяви Рох преди началото на олимпиадата във Ванкувър. "То със сигурност е фактор, който ще бъде взиман под внимание при подготовката на бъдещите състезания", изтъкна той. Някои експерти обаче не са убедени, че МОК взима нещата достатъчно на сериозно. "Въпреки че МОК държи да се представя като организация, отдаваща значение на околната среда, за кандидатите за домакинство няма специфични изисквания по въпроса за климатичните промени", коментира пред "Бизнес & Екология" Робърт Ливингстън, главен редактор на специализирания сайт за олимпийски кандидатури Gamesbids.com. МОК изисква от всеки кандидат статистически данни за времето в неговия регион и в този смисъл взима под внимание климата, когато избира домакин на игрите, коментира в отговор пред "Бизнес & Екология" говорителят на МОК Ендрю Мичъл. Това, че се оценяват метеорологичните показатели на градовете, далеч не е достатъчно, контрира обаче Ливингстън. И докато спорът дали се прави достатъчно в борбата с климатичните промени продължава, тези промени вече се случват, застрашавайки много повече от бъдещето на олимпиадите.

Бизнес с висока температура

Тъй като зимните спортове днес са много повече индустрия, отколкото само състезания, проблемът има и сериозни финансови измерения. Ски туризмът е един от важните сектори в икономиката на много региони на Европа, Северна Америка и Азия. На глобално ниво тази индустрия носи приходи от над 9 милиарда долара годишно. В икономиката на Австрия ските и свързаните с тях сектори съставляват 4.5 процента от брутния вътрешен продукт на страната. В Канада, където зимният туризъм донася приходи от над 5 милиарда долара, тази индустрия създава 110 хиляди работни места на година. В Швейцария пък, където ските са национален спорт, глобалното затопляне може да струва на икономиката 1.6 милиарда долара годишно до 2050 г. според правителствено проучване. Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прави още по-стряскащи прогнози: увеличаването на емисиите въглероден диоксид и свързаното с тях покачване на температурите може да заличи близо три четвърти от ски зоните в Европа, ако увеличението е с 4 градуса по Целзий. Дори и при оптимистичния сценарий от покачване с 1 градус са застрашени минимум четвърт от курортите на континента. На този фон вече е очевидно, че "твърде песимистичните" думи на японския губернартор Ишинара не са лишени от реализъм. И все пак наистина ли наближава краят на най-голямото спортно състезание на планетата?

Отговорът за зимните игри вероятно се крие в изкуствения сняг. В последните години немалко стартове за световните купи бяха проведени именно по този начин. И у нас отдавна се прибягва до така наречените снежни оръдия, които смесват въздух под налягане с вода и ги изстрелват по пистите. Така през миналия сезон бяха подсигурени около 70 процента от пистите в Пампорово. Друг начин за производство на сняг е изхвърлянето на замръзнала вода с маркучи на височина до 10 м във въздуха. При изпаряването и охлаждането по-тежките ледени кристали кондензират и падат на земята като сняг. Използването на изкуствен сняг обаче носи големи рискове за околната среда, предупреждават природозащитници. Това може да подложи на натиск водните ресурси и екосистемите в уязвими райони, където приливът на туристи и без това се отразява негативно на природата, обяснява планинският хидролог Кармен де Жон от Савойския университет във Франция.

Засега природозащитниците могат да бъдат спокойни - от МОК не предвиждат в бъдеще зимните олимпиади да се провеждат единствено върху изкуствен сняг, коментира Ендрю Мичъл. Причината комитетът да не е въодушевен от идеята е обаче съвсем прозаична. "Това не е алтернатива, тъй като такъв сняг може да се използва при температура, не по-висока от 6 градуса по Целзий", посочва Жак Рох пред немското сп. "Фокус". На същото мнение е и Робърт Ливингстън, според когото направен от човека сняг няма да реши проблема. "Ще мине много време, преди Международната ски федерация да одобри такъв план, а дотогава МОК ще бъде принуден да отхвърля рискови кандидати и да избира домакини, разположени по-близо до полюсите", смята той.

Климатична борба - новата олимпийска дисциплина

След като изкуственият сняг не е решение, на олимпийското движение остава да си помогне само. "В крайна сметка зимните игри зависят от снега и е тяхна отговорността да пазят зимата", казва Ингрид Лиепа, бивша канадска състезателка по бързо пързаляне с кънки. Отговорност, която според мнозина организаторите на игрите досега не поемат с голяма охота.

Организаторите на тазгодишните игри обещаваха те да бъдат въглеродно неутрални. Олимпиадата във Ванкувър беше отличена с бронзов медал от фондация "Дейвид Сузуки" за усилията си в борбата с климатичните промени - според фондацията Канада действително се е справила по-добре от предишни домакини с намаляването на парниковите емисии от събитието. Тя обаче не е решила проблема с най-големия им източник – зрителите, изтъкват от там. А без да се компенсират емисиите, отделяни от самолетния транспорт на зрителите, обещанието за безвъглеродна олимпиада остава само празна декларация, подчертават от фондацията. Общото количество парникови газове, генерирани от олимпиадата, се изчислява на около 268 хиляди тона – еквивалентът на пускането на 54 хиляди нови автомобила по улиците за една година, посочват от фондацията.

Златен медал в дисциплината "борба с климатичните промени" е целта на Мюнхен, който кандидатства за домакинството на зимните олимпийски игри през 2018 г. Стратегията на Мюнхен предвижда игрите да бъдат проведени напълно въглеродно неутрално, като сметката включва всички фактори, обясни за "Бизнес и екология" отговорникът за околната среда в кандидатурата Борис Шварц. По пътя към тази цел германците планират въвеждане на специални екологични стандарти при строежа на новите спортни съоръжения за олимпиадата и саниране на съществуващите. Използването на възобновяема енергия също присъства в плановете на организаторите. "Емисиите, които не можем да избегнем, като тези от самолетния транспорт, ще бъдат компенсирани чрез специални механизми. Така нашата концепция за околната среда ще бъде с крачка пред тази на Ванкувър", обещават от немската кандидатура.

Очевидно е, че бъдещето на олимпийските игри – както на зимните, така и на летните - зависи от климата, а тяхното лично участие в решаването на глобалния проблем определено никак няма да навреди и ще допринесе за повишаването на екологичното съзнание по света. Инвестициите в чиста енергия и енергийна ефективност и нови начини за транспорт са основните познати вече решения, които могат да намалят емисиите и да превърнат игрите от редови замърсители в екологични шампиони. Иначе в "Стани богат" може да се появи въпрос за 500 лв. "Кой беше последният домакин на олимпийски игри".

в-к Дневник
09:30, 13 април 2010

  Tweet