Усъвършенстването на ски екипировката наложи промени в съвременната техника и тактика на състезателите в дисциплината гигантски слалом (ГС).
Основни положения в ГС
Преди появата на карвинг ските, състезателите в тази атлетична дисциплина, използуваха движения с по-голяма амплитуда (разгъване и сгъване в коленни стави), вертикалното разделение на тялото (горна част - балансираща; долна управляваща) беше доста подчертано. Завоите с престъпване от опора на външната на завоя ска, завоите с успоредно престъпване и „ножичния завой” намираха широко приложение.
Съвременните ГС ски са с размери от 175-191см (FIS изисквания за мъже и жени) с радиус на завоя от 23.5-27.5м. Тези характеристики на ските доведоха до някои промени в основните принципни изисквания при извършването на завоите в гигантския слалом. Общото телодържане е по-ниско като ските са поставени паралелно на ширина на ханша. Страничното прегъване в таза е минимизирано, като се наблюдава по-наклонена позиция на тялото (инклинация) към оста на завоя позволявайки извършването на „чисти” карвинг завои, по-директна линия на движение и максимален контакт на ските с терена.
Стойка и телодържане
Както споменахме по-горе, телодържането в ГС е по-ниско като ските са поставени на ширина на ханша. Въпреки това стойката и телодържането понякога се определят и от собствения стил и техниката на скиора. Както и при слалома, по-широко поставените ски позволяват по-устойчива „платформа”, по-бързо презакантване, а също така и „независима” работа и мобилност на ходилата, което дава възможност за по-меко поемане на неравностите по терена.
В дисциплината ГС позицията на тялото върху ските трябва да осигурява максимална стабилност, подвижност и повратливост. Някои от факторите, влияещи на стойката и телодържанието са:
• полът
• специфичната структура на тялото
• радиуса на завоя
• теренът
• снежните условия
• физическата кондиция
• факторите на растежа и индивидуалното развитие
• екипировката (нагласа на обувките и т. н.).
Баланс
Динамичен баланс в различните координационни направления
Динамичният баланс в различните координационни направления предполага развити умения за:
• движение по линейна и/или ъглова траектория;
• поддържане на стъпалата в една линия с центъра на тежестта по време на движение;
• контрол и взаимна съгласуваност на движенията на тялото в различните координационни направления (чрез контрол над мускулното усилие);
• ефективна съгласуваност между работата на мускулатурата и работата на костно-ставния апарат;
• центриране на тежестта при изпълнение на завой – с цел противодействие на външните сили.
Балансът във фронтално направление предполага:
• адекватно разпределение и/или контрол над надлъжния натиск върху ските;
• прилагане на надлъжна сила;
• задаване на ъглов момент в надлъжно направление (чрез закантване и управление на траекторията).
Факторите, които оказват влияние върху способността за поддържане на вертикален баланс, са:
• физическата кондиция;
• екипировката (коефициентът на еластичност на ски обувките);
• специфичните ски умения (движение на глезените, коленете, таза).
Факторите, които оказват влияние върху способността за поддържане на страничен баланс, са:
• способността за управление на страничния наклон на тялото при закант;
• разделното телодържание (странично прегъване);
• снежните условия (които се отразяват на степента на закантване);
• техническите характеристики на ските – устойчивостта им при странично усукване (деформация) и при поддържане на постоянен ъгъл на закантване; ъгъл на наточване на кантовете.
Факторите, които оказват влияние върху способността за поддържане н ротационен баланс, са:
• физическата кондиция;
• умението да се контролират разделно движенията на различните части на тялото;
• способността за уравновесяване (центриране) на тежестта на тялото;
• умението да се упражнява контрол над ротацията на тялото посредством движения на ръцете;
• страничното прегъване (глезени, колене, таз);
• тайминга.
Паралелни ски и наклон на тялото към оста на завоя
Една от основните задачи на състезателя при спускане по ГС трасето е да постигне максимално висока скорост. За целта, по време на извършване на завоя ските трябва да се придържат паралелни по време на завоя за да се избегне евентуално разтваряне и нежелано натоварване на задната част на ските. Извършването на правилно увеличаване на закантването се осъществява с дозиран натиск на вътрешната на завоя ска като външната продължава своята първоначална посока.
Във втора фаза на завоя, където натиска по линията на наклона е най-голям, се наблюдава наклоняване на тялото на скиора към вътрешността на завоя. Целта е това наклоняване да се трансформира в странично прегъване, за да се осигури добра опора и прехвърляне тежестта на тялото на външната на завоя ска. Много от по-младите и технически неопитни състезатели допускат грешка при започването на завоя, а и във втората част на завоя, като центъра на тежестта (ЦТ) им е точно над ските.
Карвинг умения
Ефективното извършване на завоите в гигантския слалом се базира на карвинг уменията на състезателя както и на способността му да използува характеристиките на съвременните карвинг ски. Прогресивното увеличаване на ъгъла на закантването и натиска е най-същественото изискване при завоите в ГС.
Закантване
Техниката на закантване в ГС предполага:
• съзнателен контрол над страничното извъртане или накланяне на ските
• целенасочено увеличаванена ъгъла на страничен наклон на ските спрямо снежната повърхност
• целенасочено освобождаване на натиска върху ските
Контрол над натиска върху ските
Натискът върху ските зависи от:
• ъгъла на закантване и/или от усилието, приложено за управление на траекторията, при което скиорът локализира центъра на силата на тежестта спрямо опората (ските)
• центробежната сила
• радиуса
Действия, които изискват контрол над натиска върху ските:
• преместване на тежестта от ска към ска
• движения напред/назад
• сгъване/разгъване на долните крайници и трупа
• статично усилие
Фактори, оказващи влияние върху контрола над натиска:
• контрол над траекторията на движение на ските
• контрол над ъгъла на закантване
• разделно телодържание – фронтален/страничен наклон на тялото, странично прегъване, динамично управление на позицията на ходилата, краката и трупа
• съгласувано взаимодействие между вътрешни и външни сили
• обща физическа кондиция
• движение по гладка крива (чрез карвиране или чрез свличане/пивотиране)
Мускулна сила
Един състезател с мощна мускулатура може да си позволи една по-скоростна траектория и по-активно преминаване на вратите (по-директна линия на движение) чрез остро закантване и натиск по линията на наклона развивайки максимално висока скорост.
Фазова структура на завоя
При извършване на завоите в ГС целта е частите на тялото да работят съгласувано. При изучаването на трите фази на завоя е много важно да обясните на своите състезатели, че преходът от фаза във фаза трябва да се извършва плавно.
За правилното разбиране на фазите на завоя са от значение следните термини:
• линия на завоя
• форма на завоя
• закантване
• натиск
• освобождаване
• скорост на ските
• пивотиране
• свличане
• свързване на завоите
• центриране
Основни технически действия във фазите на завоя
Освобождаване
Още при излизане от предходния завой състезателят пренасочва ходилата си под центъра на тежестта или центрира тежестта си върху ходилата. Каквато и да е конкретната ситуация, трябва да:
• освободи ските от настиска и посоката на предходния завой (облекчаване, откантване, презакантване);
• освободи центъра на тежестта и придвижи тялото си над ходилата и откъм вътрешната страна на дъгата на новия завой (центриране и инклинация);
• презаканти ските, за да премине към следващия етап;
• постигне стабилна опора на ските върху снега (опорна точка).
Закантване
Центриране върху ските и упражняване на постоянно мускулно усилие с цел:
• продължаване на придвижването на центъра на тежестта откъм вътрешната страна на дъгата на завоя (центриране и инклинация);
• увеличаване на ъгъла на закантване;
• повишаване на мускулното напрежение в краката и странично движение на долната половина на тялото (усукване и странично прегъване);
• подготовка за повишаване на натиска в следващия етап (контролиране нанатиска).
Натиск
Състезателят поддържа оптимален баланс, за да:
• продължи инклинацията на тялото (страничен наклон); продължи плавното увеличаване на степента на закантване до максимална амплитуда; контролира телодържанието и управлява повишаването на натиска върху ските в резултат на взаимодействието с вътрешни и външни сили;
• оптимизира скоростта на движение в желаната посока (управление на траекторията).
Тайминг и координация
Тайминг
Под тайминг се разбира “изборът на начален момент и на продължителност на изпълнение на дадено движение или действие с оглед на постигането на целеви резултат”.
В дисциплината ГС таймингът е от основно значение за:
• контрола над ъгловото движение на горната част на тялото чрез използванена щеките;
• прилагането на натиск в посока напред от центъра на тежестта и навътре от дъгата на завоя (наклон и/или странично прегъване);
• освобождаването на натиска върху ските – едновременно с освобождаването на центъра на тежестта;
• избора на начален момент за прилагане на мускулно усилие.
Координация
Под координация се разбира “оптимална взаимна съгласуваност между движенията на различните части на тялото”.
В ГС координацията е от значение за:
• правилното насочване на ските при навлизане в следващ завой, докато горната част на тялото следва траекторията на излизане от предходния;
• изнасянето на долната част на щеката в зависимост от дъгата на завоя.
Заключение
Нововъведенията в ски екипировката доведе и до промени в технико-тактическите умения на състезателите в дисциплината ГС. Стремежът към по-ефективна техника и по-голяма скорост е свързан с много тренировки и голям обем от завои в свободно каране и специфични упражнения за подобряване на уменията в най-техничната дисциплина в алпийските ски.
ProCoach
| 
. ски PRO
Категории
