Планирането на пътуването започна много преди  падането на първия сняг и ние започнахме  разопаковането на  високопланинското си оборудване. Компанията ни се състоеше от осем човека на всички нива на алпийското майсторство, от първите крачки в увлекателния свят на зимната почивка и завършвайки  с дванадесетгодишния стаж на ежегодното покоряване на руските склонове. Честно казано това е нелека задача - да се избере мястото за пързаляне от многообразието на европейски курорти, задоволяващо всички по всички критерии. В крайна сметка беше избрана инициативна група,поела нелекото бреме от отговорност за избора на място за зимен отпуск, и след дълго и мъчително търсене беше избрана Италия. Много време продължи проучването на италианските курорти и, в края на крайщата на Санта Катерина и "провървя".

Планината Санта Катерина

Причините,  по които беше избран Санта Катерина бяха няколко. Първо - това е сравнително нескъп курорт. Второ -той се намираше недалеч от австрийската граница, а тъй като пътешествието беше запланувано да бъде с коли, този фактор беше немаловажен. Окончателно проблемът  за избора биде решен от наша позната, преживяла там три години и дала дала много добри препоръки. По нейни думи, за тези три години не е имало нито един ден лошо време, а снеговалежите са изключително през нощта. Освен това , през февруари  на това място трябваше да се проведе световен шампионат  по планински ски дисциплини, а следователно, подготовката на курорта трябва да бъде на най-високо ниво. Затова се наложи малко да се изместят сроковете, за да не нацелим самия шампионат.

Това беше нашето първо самостоятелно , без помощта на турагенствата, пътуване. Затова решихме да го проведем скромно и без излишества, а едновременно с това да проверим, колко може да се икономиса, ако се пътешества самостоятелно. Основни критерии при избора на хотел бяха: осигурени закуска, вечеря и наличие на душ към стаята.Посредством интернет беше намерен нескъп хотел, където имаше свободни места. Първото, ноето ни шокира: изпратиха ни факс със запазени места без каквато и да е предплата! Имайки този факс и събрали два необходими справки, безпрепятствено, в течение на три дни, получихме италианска виза, за което благодарим на посолството на Италия.

Нашият маршрут преминаваше през Чехия. Тъй като никой от нас не е бил преди това в Прага, решихме да посветим  два дни на този забележителен град и да пийнем бира. До последния момент никой не се беше замисл за това, че Чехия не влиза в списъка на страните на Шенгенското споразумение, и че за преминаване през страната е необходима транзитна виза, Събудили се след новогодишните празници и сърфирайки в интернет, с ужас изясних, визата все пак е необходима и ние имаме само два варианта: или спешно да оформяме транзитна виза, или да изоставим мечтата за посещение на Прага и да пътуваме през Полша, тъй като за преминаване през нея визи имахме Решихме да използваме първия вариант и за три дни получихме необходимия документ - транзитна виза.

Няма да пиша за Чехия, това е друга тема. За нея е писано доста, ще кажа само, че от Прага всички изпаднаха в див възторг. Прага покорява, и при първа възможност ще бъде необходимо да я посетим още един път за по-задълбочено разглеждане!  

Преди пътуването е полезно да се прочетат отзивите в интернет. Спазването на дадените там препоръки съвсем няма да е излишно! Особено това касае информациите за смяната на пари в обменните пунктове. Наистина, преди да се сменят пари, е необходимо внимателно да се проучат всички възможни маскирани информации за реалния курс на обмяната. Още по-добре е да се попита за курса касиера. С бирата също е по-добре е да се избягват широко рекламираните  туристически обекти, трябва да се търсят  онези заведения, където бирата се вари на мястото, където се продава.

Да се описва пътя няма смисъл, всичко мина гладко, на границите всичко беше безпрепятствено, пътищата в Европа ( без да се смята Полша ) са мечта за руския автомобилист.Но на последния участък от нашето път следпресичането на границата с Италия би ни се искало да  се спрем по-подробно, това може някому да потрябва.

Просто планини. Изглед на околностите. Изглед на хотела"Pensione Confinale" 

По картата  до Санта Катерина може да се стигне по различни маршрути, но, както после се изясни, двата най-близки - през превала Paso Gavia и според мен , Paso Stelvio,се затварят за цялата зима. Незнаейки това,ние, недостигайки  50 км до Санта Катерина, бяхме принудени да се върнем и да преминем заобикаляйки, в кръг около 400 км в планината! Можем да си представим удивеното лице на стопанката на малък хотел, край който спряхме, за да попитаме за пътя, след като  той свърши, а ние спряхме пред голяма пряспа! Това беше най-голямото разочарование по време на нашето пътешествие.

Пристигнахме  на местоназначението късно през нощта.Единственото ни желание беше по-скоро да се настаним, да вземем душ и да легнем да спим. Сутринта преодолявайки през нощта натрупалата се умора от дългото пътешествие и слизайки за закуска в ресторанта, най-накрая ние осъзнахме колко ни и провървяло.

Трибуните на финиша и новият лифт. Подготовката е в пълен ход!

От прозореца се откриваше панорама на околните планини. Главната украса на пейзажа беше трасето на световния шампионат 2005 и новият , току що построен и пуснат в експлотация, лифт. Само заради това си струваше да се преодолее такъв дълъг маршрут В такива моменти  винаги идват наум думите от песента: "По нрасиви могат да бъдат само планините...."

Избирайки хотел в интернет и ориентирайки се главно за цената, ние дори не можехме да си представим , колко ще ни провърви! Ще опитам накратко да опиша хотела, където се настанихме. Името му е "Pensione Confinale"  и е предсавен като 2-звезден. Това е малък семеен хотел, в който целият обслужващ персонал е майка, баща, дъщеря,която добре общува на английски, и две камериерки. Толкова топъл прием не съм срещал нито в един хотел, а да се сравнява, повярвайте ми, има с какво. 

Ще приведа един пример. Когато се наложи малък ремонт на колата ни, стопаните не само ни предоставиха топлия си гараж, изкарвайки от него своите коли, осигуриха ни специално облекло, предоставиха ни всички инструменти, но и бяха готови сами да пропълзят под колата! Единственият недостатък може да се сметне че са малко тесните стаи, но отбелязвайки всички достойнства, това може да бъде пренебрегнато. И тези 34 евро за денонощие на човек, включвайки двукратното хранене (закуска и вечеря), при това вечерята беше нещо като своеобразен ритуал, продължаващ цялата вечер. Въобще, от пребиваването в хотела останаха само най-топли спомени, за което на стопаните му огромна благодарност!

Сега за самия курорт. Няма да прибягвам  до помощта на цифрите (височина, брой на населението, брой на пистите, дължина на пистите и т.н., ще кажа само, че това е млад , но бързо развиващ се курорт. Ще се постарая да разкажа за моите лични впечатления. Първото нещо, събуждайки се сутрин, цялата ни компания хукваше да подсигури ски-карти. Приятно беше да се узнае, че се приемат кредитни карти за разплащане. Ски-нарта за 12 дни  струва 195 евро и включваше три района: Санта Катерина, Бормио и Ливиньо.

Изглед от хотела към пистата

Единственото, което не съвсем ни провървя, беше снегът. Той през тази година в януари, наистина, беше малко и това го отбелязваха дори местните жители. Но Санта Катерина се готвеше за световния шампионат, и проблемът със снега поеха върху себе си организаторите на съревнованията. Снежните оръдия, особено по трасето на шампионата, работеха без прекъсване, и голями неудобства със снега така и не изпитахме.

Изборът на писти в Санта Катерина не е голям, ако се сравнява с другите курорти, но тези писти могат да удоволетворят скиори на което и да е ниво. За семейна почивка това е идеалният вариант, т.к. цялото семейство може да се настани по различни писти в зависимост от нивото и всички ще бъдат под наблюдение, недалече един от друг. За състоянието на пистите също е сложно да предявяваш претенции, всяка нощ рактраците ги обработваха перфектно. Разположението на пистите е много компактно, те се намират близо една от друга . Срещите в планината бяха лесно осъществими, при това ние бяхме снабдени с радиостанции, което още повече облекчаваше общия сбор.

Женското трасе за световния шампионат                    

Опашки за лифтовете практически нямаше. В празничните дни броят на почиващите значително нарастваше и се налагаше малко да се чака. Преимущество е близкото разположение на трасетата и още, че винаги можеше да се прехвърлеш на трасе, където няма опашка!

Цените за храна в самата планина бяха според европейските мерки напълно сносни:  чай или кафе и парче пица - 4,5 евро; това е напълно достатъчно, за да се утоли гладът. За мен даже това е много, затова в подробности за цените аз не се задълбочавах. По моя преценка пълноцения обяд ще струва около 7 - 15 евро, но това е за тези, които не са силно натоварени с пързаляне. В Санта Катерина има много всевъзможни кафенета и ресторантчета , където може културно да се проведе вечерта, ако за това останат сили.

Два пъти посещавайки Бормио и Ливиньио, но само за да оправдаем ски-картите, т.к.да се напусне Санта Катеринанямаше никакъв смисъл. би било глупаво, имайки ски карта за целия район за пързаляне и кола подръка , да се откажем от удоволствието да опитаме и други места.

В Бормио  по това време имаше още по-малко сняг, затова нени се отдаде да вкусим напълно всички прелести  на разнообразие на местните писти , въпреки че тези на които ни се отдаде да се пързаляме, най-много ни хареса мъжката писта на световния шампионат! Дори само това трасе по дължина и релеф може да задоволи който и да е професионалист. А осъзнаването , че се спускаш по пистата на световния шампионат, предизвиква несравним с нищо заряд от емоции! Все пак организаторите на състезанието всичко са предвидяли, и много ни провървя, че ние избрахме именно това място!          
 
Ще разкажа за още едно наблюдение. По това време, а то    беше два дни преди нашето отпътуване, когато в Санта Катерина накрая заваля дългоочакваният сняг, в Бормио не падна нито една снежинка! И по общо впечатление в Санта Катерина снегът беше повече, въпреки че те се намират на растояние 11 км. един от друг! 

Ливиньо   

Още едно място, ноето посетихме, т.к. то влизаше в платената ски карта  беше Ливиньо. Пистите също бяха за всички вкусове, но т.к. Ливиньо -  голям град, разположен  подължина на долината , всички писти  се намират доста далече една от друга. Част от пистите ни харесаха, част поради голямото струпване на хора не ни хареса толкова.

При избор на курорт за разполагане си струва да се обърне внимание, че Ливиньо и Бормио се намират отдалечени един от друг на около 50 км., а Санта Катерина е още по-далече,  свързва ги планински завой и да се разчита на честа смяна на местата за пързаляне не си струва. И въпреки че между тях  се движи по разписание автобус, ще бъде разточително немалка част от времето да се губи в пътуване.

Пътят за Ливиньо. Ливиньо.

Едно неоспоримо преимущество за Ливиньо е безмитната зона. Виното, цигарите, парфюмерията и бензинът там са по-евтини, отколкото в останалите места. Даже италианците пътуват за там, за да зареждат  и за покупки. Разликата за някои неща в този момент беше 35-40 цента!

Изглед отгоре на град Ливиньо. Писта.

Бормио и Ливиньо са голями, по местни мерки градове. Вечерния и нощния живот са много по-оживени, отколкото в Санта Катерина, но Санта Катерина именно с това е привлекателна , а при желание нощен живот може да се намери и там!

Би могло да се напише и за посещението на Венеция и Милано (за всеки град по един ден) в периода на пътуване, но тези впечатления не влизат в рамките на високопланинската ски почивка. Ще кажа само, че посетихме Венеция само защото "слабият пол"  настоя за почивка след пързалянето, а т.к.този ден беше се паднал почивен, решихме да не увеличаваме и без това растящите опашки по лифтовете.

За цялото пътешествие, което продължи 16 дни включващи пътя, похарчихме около 1050 евро за човек. В тази сума влизаха двата дни, прекарани в Прага, похарченото за път с нощувките при пътуване, средствата за преживяване, хранене, ски-карти за лифтовете, посещението на Венеция и Милано. Ще отговоря с това, кой ще каже, че такъв вид  пътуване уморява. може да се спори за преимуществата на един или друг вид почивка, но ако след това у вас са останали положителни впечатления, може да се смята , че почивката е преминала успешно!  

Дата на пътуването: януари 2005 г.
Автор : Игор Л., ski.ru

Превод на материала Татяна Г

  Tweet