През отиващата си година светът се нагледа на поредица от мощни урагани, които не само нанесоха щети за десетки милиарди долари по южните щати на Америка, но и в един момент изглеждаше, че няма никога да свършат. Малцина обаче знаят, че най-яростният приземен вятър на планетата е измерен не по бреговете на Флорида, а малко по на север в САЩ - на планината Вашингтон в щата Ню Хемпшър. Там на 12 април 1934 г. уредите отчитат скорост на вятъра от 231 мили в час (почти 370 км в час). Нещо повече - планината често е посочвана като мястото с най-лошото време на Земята - независимо че надморската височина е незначителна (под 1900 м), климатът е изключително капризен и през зимата температурата често спада до минус 40 градуса. Ха сега познайте дали към това екстремно място не са се насочили и скиорите!

Най-прочутото място за ски на планината Вашингтон е клисурата Тъкърман. По стръмните й склонове няма разработени туристически обекти, лифтове и влекове, а писта е условно наименование на няколкото полоси, по които всяка луда глава е готова да се пробва. Удоволствието да се метнеш стремглаво надолу неизбежно е предшествано от двучасово изкачване пеша със ските на рамо. Клисурата е предизвикателство и заради факта, че годишно тук падат над 100 лавини.

Идеалното време от годината е всъщност съвсем в края на ски сезона - през април и май. Тогава снегът, достигащ дебелина от 15 метра, се сляга и стабилизира от малко по-мекото време. От другата страна на планината едва наскоро заработи през зимата теснолинейка и по-търпеливите скиори я ползват, за да се изкачат без много потене до епицентъра на екстремното забавление. Всеки, който реши да се пробва по урвите на Тъкърман, трябва да има предвид, че много често заради умората или капризното време може да си позволи само по едно спускане на ден. За зяпачите от съседните склонове също има зрелище - било от откаченото почти вертикално падане на скиорите до суперефектните търкаляния на неудачниците, които сякаш продължават безкрай.

За всички обаче важи строгото предупреждение, преди да потеглят, да прегледат бюлетина за опасност от лавини, защото насред път може да ги връхлетят хиляди тонове сняг, ледопад или падащи камъни. На аматьори горещо не се препоръчва да ходят на Тъкърман, защото падането дори на опитни скиори завършва след преминаване през каменисти участъци, ледникови полета и твърд като бетон сняг. Крайният резултат е ако не някой счупен крайник или глава, то поне ръце и лице, нарязани като с бръснач.

Напук на всичко това все още девствено място от Апалачите вече започва да добива масова популярност. То се продава от рекламните агенции като "най-студения сняг на планетата". Последното не фактологически е вярно, но пък е обвито със зловещата слава на тази планина. Поради разположението си между завоя на топлото океанско течение Гълфстрийм на югоизток и мразовитите въздушни маси, спускащи се от Арктика, климатичните аномалии убиват туристи тук всяка година. По склоновете вали сняг целогодишно, а планинари стават жертва на измръзване от внезапен срив на температурата дори насред топлото и влажно лято на Нова Англия. Метеоролозите отчитат ураганни ветрове средно веднъж на четири дни, а през зимата и при пълно безветрие ви трябва термометър със скала под 35 градуса по Целзий.

В САЩ има поне още едно място, подходящо за онези, които търсят нещо средно между каране на ски и скок без парашут. То се намира на Джаксън хоул (Jackson Hole), щата Уайоминг, и е известно като Голямата работа (The Big One). Удобството му е, че това вероятно е единственото толкова екстремно място в Северна Америка, до което може да се достигне с кабинков лифт. Погледът надолу по урвата веднага отрезвява и най-безстрашните. Защото спускането със ски е само за дълбоко вярващи в Господ. Местните власти предупреждават, че вероятно сезон 2005-2006 ще е последният за няколко години напред, защото износените кабели на лифта трябва да се ремонтират неизвестно колко дълго. Така достъпът остава само за най-навитите, които са готови да мъкнат ските и обувките часове наред по почти непроходими стърмнини.

Накрая няколко думи и за екстремното в цените. Зимните спортове са прочути с това ,че не са за всеки портфейл. За онези любители на дълбокия сняг, които имат и дълбоки портфейли, не е проблем да си купят алпийския еквивалент на президентските апартаменти в луксозните хотели. Обикновено става дума за нещо по-така, а не за специално място насред зимния курорт. Специалните места често не са долу под пистите, а напротив - горе, в самото им начало. Така в края на деня, докато всички правят последното спускане, паралиите хващат лифта нагоре, където до последната станция ги чака грейнала къща в траперски стил, подготвена специално за тях и 3-4 приятели. Разпускането започва с келнера, който посреща на вратата с чаша шампанско и ордьоври. А след като сгряването пред камината и вечерята, подготвена от личния готвач, следва тоталното отпускане на мускулите в джакузи под открито небе, където се чувстваш като истински господар на планината и можеш да докоснеш звездите с ръка. Да поохладим размечталите се - цените за подобни "къщички" с частен лифт започват от 2000 долара и често надхвърлят 5000 на вечер.

в-к "ДНЕВНИК", 28 Декември 2005, 16:40 ч.

  Tweet