Бяхме замислили да открием сезона в Андора. Преди две години, през Декември, бяхме в Солдей и сега решихме да пробваме в не по- малко интересния Пас де Ла Каса.

Преждевременното търсене през Октомври в туроператорските агенции не даде резултат- на всякъде един и същи отговор- все още нямаме цени, елате през Ноември. Ноември всичко се обърна наопаки- ефтини места няма, още по- малко за нашата нестандартна група- двама възрастни и две деца / на12 години  и  на 4 месеца./

За пет нощувки хотелите искат повече от 1000 евро…Налага се да се обърна към апартаментите. Разглеждайки каталозите от миналата година записвам имена и телефони…Направих откритието доста бързо. Апартаментите Фронтера Бланка се намират в Пас де Ла Каса в непосредствена близост до лифтовете. Очевидно нищо по- ефтино няма да открием- 837 евро за 5 нощувки с две ски- карти за 4 дни. И въпреки всичко е скъпо , тъй като в Испания идват празници и както изглежда доста народ е тръгнал към Андора.

Планиранито на маршрута става по добре познатия Виа Мишелин. Разликата е, че ще минем през Франция , тъй като се очакват големи задръствания на влизане през Испания / преди две години чаках два часа, а нещастните желаещи да попаднат в Пас де Ла Каса трябваше да нощуват в Солдей, поради затваряне на прохода /.

От Барселона излязохме към 11 сутринта. Движението беше голямо, но колкото повече се отдалечавахме от града, толкова по пусто ставаше. Последния проход преминахме в пълна самота.

Ето я и Андора. Часа е 14.45, което е добре, имайки предвид, че сме с 4- месечно дете.

Започваме да търсим мястото, от където ще вземем ключовете от апартамента. Оказва се, че ключовете от всички апартаменти са в апартамент К-2. Намираме го бързо, но…първото разочарование- ключове ще има чак след 17.00. Налага се да чакаме в колата един час. Навън е около нулата. От съседната сграда падна снежна преспа, която за малко да затисне преминаващ автомобил.

В 17.00 сме първи, но отново ни отговарят, че ще донесат ключовете м/у пет и шест… Налага се да извадим от колата главният си коз. При вида на бебето на нашия мъчител не му остават никакви шансове, тъй като перспективата да слуша детски рев през следващия един час явно не му допада… Ключът се появява след пет минути. Втората изненада- капарото за апартамента не е 150 евро, както ни беше казано,  а 200 евро, което е написано на голям плакат на стената, но това не е страшно, тъй като би трябвало да ни ги върнат. И на края, ски- картите, които трябваше да получим, щели да дойдат след шест или навярно утре. Е… за това ще се разберем в движение. Бълзо в колата и към апартаментите- Фронтера Бланка.

Апартаментите наистина са до лифтовете- от другата страна на пътя.

Отново изненада- няма мястко за паркиране. Всички съмнително паркирани афтомобили моментално получават глоба. Налага се да вземем пратен паркинг- 40 евро за 5 денонощия. Смущава ме зададения въпрос за височината на колата, взимам магнитния ключ и тръгвам след момичето, което ми показва къде е входа. Такова нещо още не бях виждал…Даже за пъргавото пежо 206 не е възможно да вземе от първия път завоите на този подземен гараж. Въпреки всичко, колата е паркирана благополучно и ние се прибираме.

Апартаментът представлява голяма стая с малка кухня, баня, тоалетна, балкон. Две сгъваеми спални- дивани и още две единични легла едно върху друго. Общо шест пълноценни места за спане. Налице са всички електроуреди, включително тостер и кафеварка. Във шкафовете е пълно с всевъзможни съдове. Има всички условия за автономно преживяване.

От прозореца се вижда планината. Долу ромоли малко планинско ручейче.

За ски- картите решаваме да отидем на сутринта /което беше грешка/, къй като се наложи да чакаме на опашка. Вечеряхме и легнахме да спим.

ДЕН ПЪРВИ.

Утрото е срънчево. Денят обещава да бъде чудесен. Отиваме за ски- картите, плащаме капаро / по 5 евро за бройка /. Ски- картите не са поименни/ без снимка /, значи можем да се разделим- някои ще карат до обяд, а други след това.

Температурата е около минус 3. Снегът е малко, около половин метър. Хората са като море. Имам чувството, че  цяла испания е дошла в Андора /а също и такова количество французи/ и това е само в 10 сутринта. Опашката на лифта е 10-15 минути.

Изучавам пистата. Около 70 % от нея е на открито. Търся място, където има по- малко хора и намирам черна FIS писта и до нея, не по малко стръмната, но по- широка червена писта. Снегът е малко, но добре обработен. Успявам да се спусна пет пъти преди да затворят лифта там. Прибирам се да пия кафе. Когато отново се връщам, хората са още повече. Всички упорито се движат към Пик Бланк, най- високата точка, макар че от там има само червени писти, доста стръмни и вече “ остъргани”.

Спускам се в Грау Руж. Ситуацията с многото хора престава да бъде смешна. Може да се кара бавно, като постоянно трябва да се избягват опитите за покушения от всички страни. Връщам се в Пас де Ла Каса, за щастие пускат лифта на FIS стадиона и до края на деня оставам тук, тъй като има по- малко хора.

Първият ден премина без приключения. Вечерта реших да си легна рано. През нощта всички бяхме събудени… в 4 часа шумът над нас е невероятен. На молбата ни отправена на англииски да се пази тишщини ни отговориха също на англииски “ лека нощ”. След известно време всичко утихна. Това е расликата между апартаментите и хотелите: след приключване на работния ден в случай на нужда може да ти помогне само полицията, тъй като на рецепцията няма никого. Ако отново реша да взема апартамент ще гледам да е на последния етаж и ъглов.

ДЕН ВТОРИ.
Слънце. Минус 5 градуса. По телевизията казват, че броят на откритите писти не се е променил. Отивам в планината. Отново на FIS стадиона. Сутрин там на практика няма хора. Само някакъв спортен клуб и три двойки ученик- ски учител. Ски- учителите имат високоговорители в чантите на кръста, от където се чуват викове при спускането, явно отбелязващи момента на завоя, който трябва да направи ученикът. От страни това изглежда много забавно, тъй като учениците се спускат отзад и изобщо не чуват тези викове. След като взех няколко безплатни урока от професионалистите J, се отправих към търсене на нови писти. В Грау Руж също са отворена една черна и две червени писти. До обяд карам там. След обяд направих опит да покарам по любимата FIS писта, но минавайки през няколко камъка се отказах от тази идея. Карах си кротко по червените. Така и свърши денят. 
В края на деня реших сутринта да взема инструктор за изясняване на някой нюанси от карвинг техниката. Към шест вечерта бяхме пред школата, където вече имаше опашка. Явно и други бяха стигнали до извода, че нещо в техниката не е както трябва. Помолих за инструктор говорещ руски и такъв имаше. Дадоха ми талонче с неговия номер и име, което съвсем не беше руско- Коди.
Вечерта се разходихме по магазините- те са основно за алкохол, цигари, парфюмерия и електроника. Искахме да отидем до столицата, но ни предупредиха за големи задръствания. Досадно, защото искахме да посетим знаменитата Калдея, даже и бански си вяхме взели.
ДЕН ТРЕТИ.
Слънчево. Минус 7. Нощта мина без инциденти с пияни испански съседи. В девет вече бях с моя инструктор. Оказа се чех, който се опитваше да говори на руски. Говореше прилично англииски и малко испански, така че се разбирахме добре. Разбирайки от какво имам нужда, беше много доволен, че няма да прекара деня в плуга. Ако не беше толкова скъпо /32 евро на час/, щях да приема предложението му да продължим на следващия ден. По късно отново го срешнах, унило обучаваше начинаещи скиори.
Състоянието на пистите е под средното ниво. Добре, че температурата е под нулата и  няма локви. Хората намаляха, в понеделник много от тях са на работа. Пред деня пуснаха снежните оръдия, но полза почти нямаше. През нощта заваля дългоочаквания сняг.

ДЕН ЧЕНВЪРТИ.

Навън е мъгливо. Вали сняг. По телевизията казват, че в Солдей е слънчево.Сега е моментът да се опознаят всички прелести на Грандвалир. Лесно е да се справиш с указателите, ако знаеш точно къде искаш да попаднеш. Няколко спускания и изкачвания с лифтове и съм в Солдей. През облаците периодично проблясва слънце.  През нощта е навалял сняг.  Навсякъде е обработено. Има много хора. Вече съм на отличния и свеж сняг. Спускане в Солдей, изкачване и спускане от страната на Ел Тартер. Натъквам се на стадиона за слалом. Задържам се там за да оценя добрата подготовка на трасето и малкото хора.
Хареса ми как се проверява ски- картата- потриваш си ръкава, където е закрепена в стъклена стойка и преградата те пропуска. В Пас Де Ла Каса проверката е основно визуална.

Връщам се. В Пас Де Ла Каса продължава да вали сняг. Мъгла. Покарах малко и се върнах в апартамента. Вечерта- обиколка по магазините и купуване на подаръци.

ДЕН ПЕТИ.

Цялата нощ валя сняг. Реших да покарам до обяд. Предимството на апартаментите пред хотелите, е че ако апартаментът не е резервиран след вас можете да останете поне до шест вечерта, а в хотела ще ви помолят да напуснете в десет. Пистите не са обработени. Новият сняг е покрил всички бобуни и остъргани места от предишния ден. Така че трябваше да се кара с особено внимание. Всичко мина благополучно.

В 14.00 напуснахме апартамента и си получихме капарото. На касата, където се връщат ски- картите срещу 10 евро ни чакаше изненада- няма пари! Разярената търпа искаше кръв. Казаха, че след 15 минути ще докарат пари, но перспективата да чакаме на опашка още час не ни хареса, и подарявайки на Пас де Ла Каса 10 евро взехме ски- картата със себе си.

Връщането ни през Франция мина без особени проблеми.

Моено лично мнение накрая: в Андора може и трябва да се отиде.

Малко цифри.

Мястото и датата: Пас Де Ла Каса, 3-8 декември 2004 г.
Цена на апартамента: 837 евро за трима възрастни и две деца, включително  две ски- карти за 4 дни.
Детски ски, щеки и обувки под наем:52 евро
Дизелово гориво: 0.89 евро/ литър
Фишер RX8 - 560 евро
Яке Спайдер – 320 евро, панталон - 200 евро
Коняк Торрес-10 1 л. - 8.99 евро

Е това е всичко.
P.S. Последни новости: на Пиренеите имаше обилни снеговалежи. Така че, който отиде скоро, ще кара на повече отворени писти.

по SKI.RU 

  Tweet