Иван Лебанов е първият българин, спечелил медал на зимни олимпийски игри - бронзов от бягането на 30 км в Лейк Плесид през 1980 г. Роден е на 10 декември 1957 г. в с. Гостун (Софийско), но израства във Велинград, където семейството му се преселва. Едва 17-годишен печели първата си републиканска титла, а две години по-късно (1977) става световен юношески шампион в Сен Грей (Швейц). Два пъти е световен студентски първенец на 15 км (1978 и 1981). Първият му олимпийски старт е в Инсбрук'76 (24-и на 15 км). В периода 1975-1985 г. печели многократно шампионските титли на България на всички дистанции - 15, 30 и 50 км. По същото време записва престижни класирания на големи международни състезания, включително за Световната купа. Избран е за "Скиор на века" по случай 80-годишнината на белите спортове у нас. Завършил е НСА, в момента е управител на високопланинската спортна база Белмекен.

Иван Лебанов, снимка: личен архив

Датата 14 (13) февруари е историческа за българския спорт. В пълния смисъл на тази дума. Това е денят, в който преди 27 години, през 1980-а в Лейк Плесид (САЩ) Иван Лебанов спечели първия за България медал от зимни Олимпийски игри. На цифрата в скобите държи именно виновникът за събитието. 13-ицата винаги му е носела щастие. А часовата разлика между Щатите и България му дава основание да приеме, че "неговият" ден е 13 февруари.

Стартът е на 30 км ски бягане. Списъкът от фаворити е дълъг - руснаци, шведи, финландци, норвежци, германци. Познавачите знаят, че техните сметки може да обърка само един южняк - Иван Лебанов. Българинът стартира с №54. Веднага след него се пуска Николай Зимятов, който по-късно ще си тръгне от Лейк Плесид с 3 златни медала. Двамата са в невероятна форма и когато руснакът застига нашия състезател по трасето, на всички е ясно, че този тандем може да смаже всяка конкуренция. Треньорите на Зимятов обаче му нареждат да намали темпото, за да улесни съотборника си Рошчев в борбата за сребърния медал. Отборната тактика на руснаците успява. "И това го има в играта", казва Лебанов днес, който останал сам срещу целия световен елит все пак печели бронза. Зад него остават всички скандинавски бегачи, представители на страните, където се е зародил този спорт. Сред тях и шведът Томас Васберг, който само 3 дни по-късно печели титлата на 15 км. Назад са и други двама знаменити руснаци - Завялов и Савелиев (Олимпийски шампион на 30 км от Инсбрук'76)...

Иван Лебанов в последните метри преди да спечели първия Олимпийски медал за България от зимни игри, 3-то място и бронзово отличие на 30 км в Лейк Плесид (САЩ) през 1980 г. Снимка: личен архив

Точно 27 години след събитията в Лейк Плесид откриваме Иван Лебанов на Юндола. Главен ръководител е на Държавното първенство по ски бягания за юноши. Негов възпитаник току-що е спечелил сребърен медал сред момчетата. Връщаме големия спортист към паметните дни.

"Датата беше 13-и. Много съм свързан с тази цифра - в училище бях №13, домът ми на ул. "Бачо Киро" във Велинград е също №13, Игрите в Лейк Плесид бяха 13-и поред...Това е моят ден, казах си тогава. Не мечтаех за медал, но все пак тайно, някъде дълбоко в себе си съм го очаквал. Знаех на какво съм способен. Имах отлична подготовка. Тогава това беше възможно, за разлика от днес.

Не за първи път ще кажа, че само талант не е достатъчен. Затова искам отново да благодаря на всички мои треньори, на Мария и Георги Стамболови, които ме откриха за големия спорт, на Ангел Митов и Стефан Митков. Много съм задължен на покойния Георги Зографов."

Именно доц. Георги Зографов е автор на може би най-точната характеристика за Иван Лебанов: "Без миг колебание мога да кажа, че като състезател той беше природен феномен, сподели приживе в личен разговор най-големият авторитет в ски-бяганията у нас. - Талант в най-широкия смисъл на това понятие, с изумителни функционални възможности, Лебанов беше и като компютър на пистата. Познаваше отлично изключителните си природни дадености, притежаваше невероятно чувство за темпо и ритъм и безпогрешно се ориентираше в хода на състезанието. Един състезател, който беше изпреварил времето си."

Логично е такъв талант след края на състезателната си кариера да стане треньор. Завършил НСА, той се посвещава на професията в ЦСКА. През 90-те години обаче висши "умници" решават да изхвърлят ските от клуба. Иван Лебанов напуска столицата и се връща във Велинград. Със съпругата си Росица Спасова, бивша световна шампионка по гребане и участничка в две Олимпиади (4-о място на скиф в Монреал'76 и Москва'80) започват отначало. Тя и до днес е учителка по физкултура, а той се отдава пак на това, което най-добре знае - основава школа по ски на Юндола, която носи неговото име. Председател е и на ски клуб "Чепинец" на обществени начала.

Амбициите му откриха и друг хоризонт. От 4 години е общински съветник. Убеден е, че може да направи много за Велинград, ако бъде избран за кмет.

Има и лоши дни

В спомените на Иван Лебанов от периода му като състезател освен мигове на триумф има и лоши дни. Поне един. Година след Лейк Плесид, благодарение на неговите успехи и популярност в чужбина, Велинград получи домакинство на състезание за Световната купа. На Юндола се събра невероятна публика. Всички очакваха техният идол да победи. Той обаче дори не стигна до финала. Остра криза го отказа. "Страшно съжалявах, че разочаровах хилядите хора, дошли с надеждата да ги зарадвам. Дължа им извинение и до днес не пропускам случай да го кажа. Остана ми поуката, че човек трябва във всеки момент да е реалист. А тогава бях решил, че мога да надскоча себе си."

Второто аз на шампиона: Никога не се отказвам

Амбициите му да види Велинград модерен и преуспяващ изведоха големия спортист в лоното на политиката. Иван Лебанов е член на ВС на БСП. От 4 години е общински съветник. На последните избори за кмет стигна до балотаж. В това състезание остана втори, но вотът в самия град очерта голямо предимство за него. В крайна сметка натежаха гласовете от региона.

"Никога не се отказвам. Спортът развива много качества. Това е едно от тях. Житейският опит и видяното в различни страни по света също ми дава кураж. Мечтата, за която имам ясна идея и чувствам сили да я осъществя, е Велинград да стане пълноценен целогодишен курорт. Днешната рамка на балнеологичен център е твърде тясна за това прекрасно място. Готов съм да съдействам и за едно независимо социологическо проучване. Да видя къде съм аз. Защото това не е като в спорта, влиянието на странични фактори е много силно. Имам подкрепа в града. Надявам се и хората от региона да разберат, че Иван Лебанов ще работи и за тях."

Хайк Вахрам
в-к Стандарт, 10 февруари 2007