Световните средства за масово осведомяване съобщиха тъжната новина за смъртта на словенския алпинист Томаж Хумар (40), който правеше опит за солово изкачване по северната стена на връх Лангтанг Лирунг (7246 или 7227 м) в Непалските Хималаи.
На 12 ноември, след обаждане по сателитния телефон, стана известно, че той се намира на 6300 м със счупен крак и по-всяка вероятност счупено ребро след падане. Собственикът на обслужващата го агенция "Ейша трекинг", който е и председател на Непалската федерация по алпинизъм - Анг Тсеринг Шерпа, веднага изпрати спасителен екип, който същия ден стигна до 6200 метра. На следващия ден издирванията продължиха, но участниците в акцията
не откриха никакви следи на мястото, където се предполагаше, че се намира изпадналият в беда словенец. Предвиденият полет с хеликоптер не се състоя заради лошото време. Тогава към усилията се присъедини специално пристигнал тим от швейцарски планински спасители от знаменитата служба за оказване на помощ от въздуха на пострадали в планината Air Zermatt, базирана в северното подножие на Матерхорн. Услугите си незабавно предложиха братята Симон и Самуел Антаматен и Михаел Лерйен, които няколко дни преди това направиха първо изкачване в алпийски стил по южната стена на Джасемба (7350 м, познат още и като Пасанг Ламу Чули и Нангпа Гозум-1), разположен на границата между Непал и Китай, близо до прохода Нангпа Ла и Чо Ойю (8201 м).
Миналата неделя пилотът Роберт Анденматен и спасителят Симон Антаматен, който е между най-силните швейцарски алпинисти от младото поколение и един от най-силните катерачи по ледени и смесени терени в света, съобщиха, че са намерили Томаж Хумар, спуснали са го в подножието, но той е издъхнал от раните си
През 2005 г. след безпрецедентна спасителна акция с хеликоптер международен екип изтръгна Томаж Хумар от прегръдката на Планината убиец - Нанга Парбат (8125 м). Тогава той направи опит за солово изкачване по знаменитата Рупалска стена на върха, която със своите 4500 метра е най-дългата в света, и се оказа блокиран горе-долу на същата височина, както на Лангтанг - 6400 метра. Но тогава нямаше никакви контузии... На 10 август 2005 г. два хеликоптера "Лама" на пакистанските ВВС се снижиха над зелената поляна, върху която бе базовият лагер на словенската експедиция. На дълго въже под единия висеше човек. Когато докосна твърдата земя - за първи път от една седмица, човекът се откачи от въжето, наведе се и я целуна. За Томаж Хумар, за колегите му, за цяла Словения и световната алпийска общественост това бе хепиенд на история с много неизвестност, тревога и усещане за катастрофа
Всичко - на фона на ужасното време, с което тогава Каракорум и Западните Хималаи отблъснаха почти всички над 80 експедиции. Четири години по-късно щастието изневери на Томаж.
В световните алпийски среди е разпространена шеговитата реплика, че "всички се катерят, но успехи постигат само словенците". Но понасят и много тежки загуби. Така през 2008 г. Павле Козйек загина на Мустаг Тауър, а Миха Валич - на Чо Ойю. Първият правеше опит за премиерно изкачване по страховитата 2200-метрова северна стена на един от най-впечатляващите върхове в света - Мустаг Тауър (7284 м) в Пакистан. Роденият през 1959 г. Павле Козйек без съмнение се числеше към най-големите алпинисти на нашата съвременност. Той бе първият словенец, изкачил Еверест, при това без кислород
Прокарал бе нов маршрут (Slovenian buttress) по южната стена на Шиша Пангма, премиерния тур Diretissima del Inferno по източната стена на Серо Торе, стъпил бе на Броуд пик и Гашербрум 2 в рамките на пет дни. В актива си имаше редица нови маршрути в Андите - на Чакрараху Оесте, Сиула Гранде, Трапесио и Пускантурпа. Много голяма известност и признание му донесе 2006, когато соло прокара премиерен тур по югозападната стена на Чо Ойю (8201 м) в чист алпийски стил за 14 и половина часа. За това постижение бе номиниран за наградата "Златният пикел". Миха Валич загина на слизане от Чо Ойю. През зимата на 2006/2007 г. за 102 дни той изкачи всичките 82 върха в Алпите над 4000 м. Катерил бе в Йосемити, Патагония, Хималаите. Имаше участия в общо 10 експедиции. През 2003 г. прекара два месеца в Йосемити. Там заедно с Матяж Йеран премина свободно Freerider (1200 м). На следващата година направи първо изкачване в алпийски стил по легендарния Eternal Flame на Безименната кула на Транго (6239 м) в Каракорум заедно с Томаж Якофчич и Клемен Мали.
А тази година срутване на сераци (огромни ледени отломки с големината на жилищни кооперации) в масива на Манаслу (8163 м) предизвика смъртта на известния алпинист и екстремен скиор Франц Одерлап. Той и Даво Карничар (първият човек, осъществил цялостно спускане със ски от Еверест) искаха да изкачат върха и да слязат в подножието му със ски. Франц Одерлап получи многобройни контузии. С усилията на голяма група алпинисти от други експедиции бе свален до базовия лагер, а после транспортиран с хеликоптер до Катманду. В една от тамошните болници почина от раните си... Франц Одерлап бе в екипа, който осигуряваше историческото спускане на Карничар от Еверест през 2000 г. Имаше в актива си изкачвания на всички континентални първенци и спускане със ски от някои от тях.
Няма съмнение, че представителите на малката Словения са сред най-добрите алпинисти в света, а алпинизмът е национален спорт. За съжаление в него любовта към планините и опитите летвата да се вдига все по-нагоре имат много висока цена...

В Словения беше национален герой

Томаж Хумар бе роден на 18 февруари 1969 г. в Любляна, но живееше в Камник, в подножието на Юлийските Алпи. Имаше над 1500 изкачвания в родината си и по света. Световна слава му донесе соловото изкатерване по южната стена на Дхаулагири (8167 м) в Непалските Хималаи. Носител бе на наградата "Златният ледокоп" за 1996 г. (за нов маршрут на Ама Даблам, 6856 м). Номиниран бе за нея през 1999 и 2000 г. Признат бе за най-добър алпинист на Словения за 1999 г. Носител бе на най-високи държавни отличия на родината си и на специална награда от Международния фестивал на планинарския филм в Тренто (Италия) през 2000 г., връчена му лично от Райнхолд Меснер и сър Едмънд Пърсивъл Хилари. Филмът му "Стената на мълчанието" бе удостоен със специална награда в Тренто и с Голямата награда на Международния фестивал на планинарския филм в Катманду, а Dhaulagiri Express - със "Златна камера" и с Гран При на аналогичните кинофоруми в Грац (Австрия) и Попрад (Словакия).

Петър Атанасов
в-к 7 дни спорт
Събота, 21 Ноември 2009