Състезанията в Шамони се провеждат зад паравана Международна седмица на зимните спортове. Идеята е те да са нещо като пролог към лятната парижка олимпиада през 1924. За първи зимни игри в историята те са признати 2 години по-късно със задна дата. Въобще снежните и ледените спортове трудно пробиват в олимпийското семейство. Още през 1908 г. фигурното пързаляне е включено в програмата на лятната олимпиада в Лондон. А през 1920 на игрите в Антверпен към тях се присъединяват и хокеистите. Против отделна зимна олимпиада обаче категорично се обявяват Норвегия и Финландия, където далновидно се опасяват, че новият проект ще понижи статута на Северните игри, които се провеждат в Скандинавия от 1901 г. През зимата на 1924 г. почти всички стартове в подножието на Монблан се съпровождат с наивни организационни издънки. Норвежкият журналист Якоб Вааг, например, 50 години по-късно открива в киноархивите, че в състезаниято по ски скокове от трамплин в Шамони съдиите са допуснали грешка при изчисляване на точките и са връчили бронзовия медал на норвежеца Торлейф Хауг, вместо на американеца Андерс Хоген. Корекцията на тази неточност се оказва силен пиар ход за МОК и през 1974 г. дъщерята на Хауг тържествено предава на 83-годишния Хоген злополучния бронзов медал.
На старта на Международната седмица на зимните спортове застават спортисти от 17 страни. Естонският кънкобегач обаче впоследствие изчезва и броят на страните участнички се свежда до 16.
Германия и СССР не получават покани тъй като след Първата световна война изпадат в дипломатическа изолация. Затова пък във Френските Алпи пристигат главните критици на игрите - норвежците и финландците, които в крайна сметка събират доста медали. Така недоброжелателите неочаквано се превръщат в горещи поклонници на зимните игри и през 1926 г. всички северни страни с удоволствие провъзгласяват състезанията в Шамони за първата бяла олимпиада. Организаторите обаче са изправени пред немалко проблеми. Малкият курорт има нужда от инвестиции за построяване на пързалка, улей за бобслей и реконструкция на трамплина в размер на солидната за времето сума 3,5 млн. франка. Олимпийският комитет на Франция туря рамо едва с 25 000 франка.
Плюс това в края на декември 1923 г. в Шамони пада невиждан сняг и за разчистването на пътищата е повикана армията. Не е изненада, че при тези условия жителите на курорта приемат сдържано ентусиазма на бащата на олимпийското движение Пиер де Кубертен. Ето и откъс от писмото на Пиер де Кубертен до неговия приятел и съратник Анри дьо Байе-Латур (който впоследствие става президент на МОК): "От кметството твърдят, че Шамони е напълно готов да посрещне спортистите, но усмивките им са толкова измъчени, а аргументите им толкова колебливи, че не им вярвам. Имам впечатлението, че тези хора просто ни се присмиват..." Седмицата открива премиерът на Франция Гастон Видал, хитър политик, който провъзгласява от трибуната, че "състезанията се провеждат под егидата на Международния олимпийски комитет". Олимпийският флаг, макар че не се вее на централния стадион, присъства на състезанията по бобслей и ски скокове, както и на пиедестала по време на церемонията по награждаването. Това са решаващите аргументи, на база на които сесията на МОК в Лисабон 2 години по-късно признава игрите в Шамони за зимна олимпиада. Така именно в Шамони започва летоброенето на белите олимпиади.
С пристигането на първите спортисти обаче започва небивало затопляне и построената с много мъка пързалка се превръща в езеро Ден преди откриването природата се смилява, температурите падат рязко и всички състезания се провеждат в бодра атмосфера. Въпреки уверенията на Кубертен, че състезанията по ски и кънки ще съберат над 30 000 зрители, едва 10 044 си купуват билети, което все пак е отчетено като успех. Въпреки всичко в Шамони МОК постига нещо важно: обществото приема положително идеята за зимни игри. И това е резултат от дипломатическата мисия на барон Пиер де Кубертен, чийто гений подарява на човечеството още един празник на спорта.

Снежинки

Някои шведски спортисти не заминават за Шамони, защото французите им забраняват да си внесат тютюна за дъвчене. Заради тютюневата дъвка се отказва и силният скиор Торкел Персон. Накрая все пак му разрешават да пренесе малко количество и чак тогава големият спортист се съгласява да защитава честта на родината си в Шамони.
* * *
Официалната церемония по награждаването се провежда едва в последния ден, малко преди заключителната реч на Пиер де Кубертен. Тъй като някои от спортистите са си вече у дома, медалите им са връчени на техни колеги от отбора.
* * *
На парада на откриването много спортисти маршируват с оборудването на рамо (ски, хокейни стикове). Правилата ги задължават да дефилират по спортен екип, като тези пособия са част от него. Днес делегациите не носят спортни облекла, но пък униформите им се надпреварват с въображението на останалите.
* * *
Ски бягането на 50 км се провежда в кучешки студ и последният класирал се състезател финишира на 2 часа и половина след норвежеца Торлейф Хауг, който печели дисциплината с 3 часа и 44 минути.
* * *
Резултатът 33:0 в мача Канада - Швейцария и до ден днешен е най-съкрушителният в историята на олимпиадите.
* * *
Националният отбор на Естония е представен на олимпиадата от един кънкьор, който обаче не излязъл на старта.

Норвежец е голямата звезда
Торлейф Хауг спечели 3 златни медала в Шамони, печели всички северни дисциплини, умира млад

Торлейф Хауг (28.09.1894 - 12.12.1934) е победител във всички северни дисциплини (18 км, 50 км и северна комбинация) на първата зимна олимпиада в Шамони през 1924 г. 29-годишният норвежец е провъзгласен за звездата на игрите. Въпреки че постиженията му са неведнъж изравнявани, все още никой състезател по северни дисциплини не е печелил повече от 3 златни медала в една олимпиада. През 1924 г. Хауг грабва и бронзовия медал в ски скоковете, но 50 г. по-късно става ясно, че резултатите са неправилно изчислени, и трети става Андърс Хауген (САЩ), а Торлейф остава четвърти. На специална церемония дъщерята на Хауг предава бронзовия медал на баща си на истинския му собственик. Освен това Хауг печели ски бягането на 50 км на ски фестивала в Холменколен рекордни 6 пъти (1918-1921, 1923-1924), както и северната комбинация - 3 пъти (1919-1921). Якият норвежец грабва и сребърен медал в северната комбинация през 1926 г. на световното по ски в Лахти. Торлейф Хауг е роден в Лиер и се състезава за клуба Drafn в Драмен. От 1966 г. неговият клуб организира мемориално състезание в негова чест - Thorleif Haugs Minnelop. Трасето се простира от Гейтус до Драмен, заобикаляйки дома на Хауг в Арквисла. Хауг умира на 40 г. от пневмония.

Кръщават пирует на Графстрьом

Гилис Графстрьом печели 3 пъти злато на олимпийски игри (през 1920, 1924 и 1928 г.) и веднъж сребро на игрите през 1932 г., където губи от Карл Шефер. Любопитното е, че на игрите в Антверпен една от кънките му се поврежда и той заминава в града, където си купува нов чифт. За съжаление в магазина имат само модели curly-toed, с които той не е тренирал. Въпреки това на състезанията надвива всички. В друг случай, на последната си олимпиада в Лейк Плесид през 1932 г., Гилис се сблъсква с фотограф на леда и въпреки това се класира втори.
Графстрьом е един от най-добрите фигуристи в изпълнението на задължителните фигури. Негово изобретение е пируетът "графстрьом", както и скокът flying sit spin. Шведът се пързаля изключително изящно и е популярен с интересните си интерпретации на музиката. Графстрьом тренира и легендарната Соня Хени. От 1925 до смъртта си виртуозът живее в Германия, в Потсдам. Изучава архитектура във Висшата техническа школа в Берлин и след дипломирането си работи като архитект.
Графстрьом обичал да колекционира графики, картини и скулптури за кънките. Страстта му продължава неговата жена Сесилия Менделсон Бартолди. Днес колекцията принадлежи на Музея на световното фигурно пързаляне в Колорадо Спрингс (САЩ). Графстрьом бил също писател и гравьор. Умира през 1938 г. в Потсдам на 44 г. от заразяване на кръвта. Днес в Потсдам има улица, кръстена в негова чест. През 1976 г. става член на Залата на славата на световното фигурно пързаляне.

Съдиите ощетяват Сабо

Известна с фамилиите Планк-Сабо и Жарож-Сабо, Херма Сабо е най-успешната фигуристка в историята на Австрия, олимпийска шампионка от 1924 г. и 7-кратна световна шампионка. Родена е във Виена в семейството на фигуристи и от дете стъпва на кънките. Майка й Кристина фон Сабо участва в танцови двойки, а брат й Едуард Енгелман младши печели 3 европейски първенства и построява първата изкуствена пързалка.
Сабо печели зимната олимпиада през 1924 г. в индивидуалното пързаляне и 5 пъти поред световното - от 1922 до 1926 г. През 1927 отстъпва на младата норвежка Соня Хени, но резултатът предизвиква много спорове. Съдийската бригада се състояла от трима норвежци, германец и австриец. Тримата норвежки съдии поставили Хени на първо място, а другите двама - Сабо.
Херма Сабо участва и на двойки с Людвиг Ред. Двамата печелят два пъти световното през 1925 и 1927 г., а през 1926 г. остават трети. Преди Игрите през 1928 г. Херма напуска любителския спорт, макар че Ред продължава да се пързаля с друга партньорка и става бронзов призьор на олимпиадата. В европейските първенства Сабо не участва, защото до 1930 г. не се провеждат състезания за жени. През 1982 г. името й влиза в Залата на славата на световното фигурно пързаляне. Херма умира на 84 г. в Ротенман, Австрия.

От водката до Белия връх

Арнолд Клас Роберт Тунберг е финландски кънкьор, който печели 5 златни олимпийски медала. Тунберг обува кънките доста късно - на 18 г. Дотогава води разгулен и порочен живот на заклет пушач и пияница, преди да се концентрира изцяло върху спорта. На 28 г. излиза на старта на първото си европейско първенство и през следващите 10 г. е неизменно най-успешният кънкьор. Силата на Тунберг е в късите дистанции - от 500 до 5000 метра. В Шамони печели сребърен медал на 10 000 м, изоставайки на 3 секунди от своя съгражданин Юлиус Скутнаб. Затова пък прибира 3 златни медала - на 1500 м, 5000 м и в генералното класиране. Тунберг печели 5 световни титли от 1923 дo 1931 и 4 европейски. На зимната олимпиада през 1928 г. взема още 2 златни медала, с което става най-възрастният олимпийски шампион по бързо пързаляне с кънки - на 34 г. Независимо от невероятните си рекорди в кариерата, Тунберг никога не достига върха в Adelskalender - статистическо изобретение, което подрежда кънкьорите според личните им резултати, след което ги конвертира в общо представяне. Тунберг е роден и умира в Хелзинки.

Росен Бабоев
в-к 7 дни спорт
Понеделник, 1 Февруари 2010