В "Можем ли да тренираме, без да планираме? - Част I" си зададохме въпроса има ли смисъл да се придържаме към тренировъчна програма, писана няколко месеца предварително, и  каква е ползата от съставянето на планове.

Идеята да се освободите от това досадно задължение вероятно ви е харесала, но не бързайте да се радвате. Годишният план е вашият навигатор, без него не можете постигнете целите си. Трябва да знаете обаче, че той не определя, а само указва посоката – ако се осланяте единствено на цифрите, заложени в него, без да отчитате какво се случва около вас, значи ви мързи да работите.

Това е все едно да завършите университет, без да посещавате лекции – набавяте си учебници, затваряте се вкъщи, четете, решавате тестове онлайн и вземате всички изпити ей така, както си седите в креслото. Вярно, ще получите диплома, даже ще понаучите това-онова, но ще пропуснете най-важното: комуникацията.

Ако студентът не ходи на лекции и не обменя идеи със своите преподаватели и колеги, той доброволно се лишава от най-съществения аспект на учебния процес. Същото е и с треньорската професия. Може много да ви бива да пишете планове,  може да сте завършили Академията с отличие и да знаете достатъчно, за да съставите подробна програма за цял отбор, може да имате десетки години стаж зад гърба си и да се смятате за превъзходен треньор, но ако не се вслушвате в своите състезатели, не обсъждате решенията си с тях, не се учите от техните действия и реакции и не умеете да откликвате на техните моментни потребности, вие просто не разбирате от тази работа.

Каква казахме, че е основната ви задача? Да помогнете на своите възпитаници да развият пълния си потенциал. Не сте избрали треньорската професия за да изпълнявате планове, нали? Избрали сте я защото сте повярвали, че можете да създавате победители.

Е, време е да тръгнете точно оттам. Време е да се научите да работите, без да разчитате на предварителните си планове. Вашето задължение не е да стоите на пистата и да четете на глас нещата, които сте си подготвили. Ако искате да станете професионален треньор, вие трябва на първо място да сте добър психолог. Не ви трябват кръвни тестове, за да разберете, че състезателите ви са уморени – достатъчно е да ги наблюдавате и да разчетете езика на тялото им. Гледат ли ви в очите, или избягват погледа ви? Общуват ли активно със съотборниците си, или им липсва концентрация? Мотивирани ли са, нетърпеливи ли са, окуражават ли се взаимно, съревновават ли се, имат ли желание за допълнителни упражнения?

Знаете ли, че

специалистите от всички спортни дисциплини разполагат със сигурни методи за оценка на моментното състояние на състезателя? Обикновено те се базират на тестови упражнения за загряване, по време на които се измерва пулсът и се оценява техническата ефективност спрямо степента на вложеното усилие. Въз основа на тази информация треньорът може своевременно да промени интензивността и обема на предстоящата тренировка. Информирайте се за тези методи; измислете и свои. Великите треньори са съзидателни личности, за тях работата не се изразява в следване на предписания. В наши дни информацията е общодостъпна, всички знаят онова, което знаете вие, така че за да надвиете конкуренцията, трябва да вложите творчество.

Треньорът променя живота на хората, като извлича най-доброто от тях и им помага да бъдат себе си. Ето такава е вашата мисия. Попълването на таблици е средство, а не самоцел.

Какво означава всичко това?

Означава ли, че можете да не организирате работата си предварително?

Разбира се, че не. Тъкмо обратното – за да останете на гребена на вълната, трябва да сте по-подготвени и по-организирани от всички останали, но трябва и да умеете да реагирате в крачка. Планът е отправна точка, а не последна инстанция. Ако искате работата ви да се увенчае с успех, не робувайте сляпо на цифри и таблици. Бъдете креативни!

ProCoach
20 юни 2011 г.

  Tweet