„Чужденци” представиха най-добре България

WYOG. 11 спортисти представяха България на завършилите в неделя Първите младежки зимни олимпийски игри в Инсбрук, които Viasport следи в детайли. Като цяло очакванията не бяха за кой знае какви успехи, тъй като липсват всякакви предпоставки за това. Изпратихме състезатели в 6 вида спорт, за 2 от които нямаме никакви условия за подготовка – у нас липсва каквато и да е шанца за ски-скове, както и леден улей за шейнички и бобслей.

България не спечели медал от игрите на белите и скъпи спортове, но записа 8 класирания в Топ 20, което може да се приеме за златната среда. Успокоителното в случая е, че нямаше гръмки провали и всеки от младите ни таланти успя да реализира по някакъв начин потенциала си.

Обезпокоителна обаче е една натрапчива тенденция – най-успешно представилите се атлети тренират и живеят в чужбина. Тримата ни най-добри спортисти в Инсбрук – сноубордистът Георги Михайлов, алпийката Александра Попова и ски-бегачът Симеон Деянов, са избягали от родните условия, за да продължат да се развиват възходящо. Геша от 13-годишен е в Австрия, Сани втора година се подготвя също в страната домакин на олимпиадата, а Мони избра Швеция за свой трамплин към световния елит. И за това никой няма право да ги съди, напротив трябва шапки да им се свалят. На тях, че успяват още като деца да се справят със суровия живот, и на семействата им, че отделят невероятни средства и усилия, за да финансират подготовката им.

Светъл лъч, че нещата и у нас при определени условия могат да се случват, е алпиецът Георги Нушев, който завърши с впечатляващото 16-о място в слалома и 19-о в супер комбинацията. Въпреки че Нушката имаше късмет с отпадането на много свои съперници и макар да остана на сериозна разлика зад победителите, все пак класиранията си остават.

Друга обезпокоителна тенденция е липсата на представители в кънки спортовете. И тук този факт си има адекватно обяснение – с една пързалка не става. Въпреки че България доскоро бе сила в шорттрека и фигурното пързаляне на най-високо ниво, Евгения Раданова, Денкова и Стависки май ще останат без наследници при все по-тежките условия, налегнали този спорт.

Ето и представянето на всички ни спортисти в Инсбрук:

Алпийски ски
Александра Попова: слалом - отпада в първия манш; гигантски слалом – 19-а, на 5,31 сек. след победителката; супер-Г – 25-а, на 6,14 сек. от победителката; супер комбинация – 23-а, на 11,65 сек. от победителката.
Георги Нушев: слалом – 16-и, на 5,78 сек.; гигантски слалом – отпада в първия манш; супер-Г – 29-и, на 4,66 сек.; супер комбинация – 19-и, на 5,83 сек.

Ски бягане
Симеон Деянов: 10 км кл. стил – 19-и, на 2:06,9 мин.; спринт – 14-и, 20-и със смесената щафета (биатлон и ски-бягане).
Камелия Илиева: 5 км кл. стил – не завършва; спринт – 36-а.

Сноуборд
Георги Михайлов: слоупстайл – 13-и от 25 участници

Ски-скок
Деян Фунтаров: 21-ви от 23-ма участника.

Биатлон
Ради Пълевски: 7,5 км спринт – 34-и, 3 грешки в стрелбата, на 3:02,2 мин. от победителя; 10 км преследване – 26-и, 3 гр.,+4:36,5 мин.
Денислав Шехтанов: 7,5 км спирнт – 42-ри, 4 гр и +3:27,4 мин.; 10 км преследване – 39-и, 9 гр., +7:19,7 мин.
Даниела Кадева: 6 км спринт – 38-ма, 2 гр., +3:52,0 мин.; 7,5 км преследване – 42-ра, 5 гр., +11:24,8 мин.
Мариела Георгиева: 6 км спринт – 40-та, 5 гр., +4:20,3 мин.; 7,5 км преследване – 37-ма, 5 гр., +10:29,1 мин.

Шейни
Александър Поибренски: единично – 21-ви, на 2,825 сек. от победителя.

Диана Иванова / Viasport
26/01/2012 08:10

Георги Михайлов - принцът на борда

За сноубордистите казват, че са от различна порода. И сигурно е така, след като усещат какво е да преодолееш земното притегляне и то спускайки се от високите склонове на планините. Знаят какво е да се рееш във въздуха като птиците или да се превърташ като акробатите. Какво е да търсиш зимното предизвикателство и да изпитваш неописуемо удоволствие, от това, което правиш.

Със сигурност от такава специална порода е и Георги Михайлов или Геша, както всичките му събратя по пистите го познават. Той е на 16 години, корените му са от силистренско, но живее и учи в София, поне през първите 13 години от съществуването си. Че е различен се разбрало още, когато бил на 7. Не искал да прилича на останалите и да кара ски през зимата. Затова хванал дъската за сноуборд, след като първо се пробвал със скейтборда.

Признава, че първите му стъпки на сняг  били изключително трудни – напредвал бавно, нямал никакви рънове. После обаче започнал постепенно да се учи на различни трикове с борда и все по-леко да напредва. На 9 за пръв път отишъл на Сноупарк и решил, че ще е много трудно. Като видял колко себеподобни срещнал там, бързо си намерил нови приятели, с които взаимно се учили на трикове. На 10 направил първия си трик, известен сред сноубордистите като Bs 180 или скок със завъртане на 180 градуса с борда. На 13 пристигнал в Австрия заедно с майка си Красимира Николова и започнал усилено да учи немски. На 14 е приет в Ски бизнес училището в Шладминг, където идват и истинските тренировки с професионални учители по най-добрите сноуборд паркове.

За сноубордистите казват, че са от различна порода. И сигурно е така, след като усещат какво е да преодолееш земното притегляне и то спускайки се от високите склонове на планините. Знаят какво е да се рееш във въздуха като птиците или да се превърташ като акробатите. Какво е да търсиш зимното предизвикателство и да изпитваш неописуемо удоволствие, от това, което правиш.

Със сигурност от такава специална порода е и Георги Михайлов или Геша, както всичките му събратя по пистите го познават. Той е на 16 години, корените му са от силистренско, но живее и учи в София, поне през първите 13 години от съществуването си. Че е различен се разбрало още, когато бил на 7. Не искал да прилича на останалите и да кара ски през зимата. Затова хванал дъската за сноуборд, след като първо се пробвал със скейтборда.

Признава, че първите му стъпки на сняг  били изключително трудни – напредвал бавно, нямал никакви рънове. После обаче започнал постепенно да се учи на различни трикове с борда и все по-леко да напредва. На 9 за пръв път отишъл на Сноупарк и решил, че ще е много трудно. Като видял колко себеподобни срещнал там, бързо си намерил нови приятели, с които взаимно се учили на трикове. На 10 направил първия си трик, известен сред сноубордистите като Bs 180 или скок със завъртане на 180 градуса с борда. На 13 пристигнал в Австрия заедно с майка си Красимира Николова и започнал усилено да учи немски. На 14 е приет в Ски бизнес училището в Шладминг, където идват и истинските тренировки с професионални учители по най-добрите сноуборд паркове.

Преди Инсбрук участва в едно от най-престижните състезания по сноуборд – Pleasure Jam в Дахщайн (Австрия), където благодарение на гласовете на приятелите си във „Фейсбук” е изпратен направо на полуфиналите и е единственият непрофесионалист сред участниците.

"Състезанието беше уникално, от началото на първата тренировка до края беше blue bird (синьо небе без никакви облаци). В началото ми беше малко странно, все пак е друго да караш срещу райдъри като Сеппи, Марк, Виле и т.н… Първият рън не ми лепна бек родеото, но след това го стъпих. Хубавото беше, че доста от карачите имаха проблеми с последния скок, а на мен бексайд родеото ми лепна един-два метра след sweet spot-а. Спечелих 254,09 точки и това ми дава възможността да взема участие на почти всяко едно TTR състезание тази година (дo 4 звезди)... Много благодаря на тези, които гласуваха за мен. Вие ми дадохте един наистина добър старт за сезона!”, обяви Геша след 26-ото си място в надпреварата.

Георги Михайлов не пропуска да благодари и на федерацията, и на спонсорите, които го подкрепят. „За момче от нормално семейство, каквото е моето, е много трудно да дойде да живее и да тренира в Австрия без тяхната помощ”, споделя тийнейджърът. Семейството на Геша плаща по 600 евро на месец на училището в Шладминг, които се разпределят за обучение, храна и спане. Федерация по ски поема таксите и разходите му за участие в състезанията. Заради изявата на Михайлов на младежките олимпийски игри от есента федерацията плаща лагерите му по глетчерите на Австрия. „Надявам се след горе-долу доброто ми представяне в Инсбрук да продължат да ме подкрепят”, казва той.

„Най-важното в сноуборда е да изпитваш удоволствие и да се забавляваш, докато тренираш и се състезаваш. Именно заради това този спорт ми харесва”, разкрива младият ни състезател. Признава, че всъщност никак не му е лесно. „Сноубордът като цяло се развива много бързо и стана доста сложен. Затова трябва усилено да тренирам, за да мога да се сравнявам с най-добрите. От друга страна уча в сериозно училище и нямам много време за подготовка. Често ми се налага да уча до късно вечерта”. Въпреки че е доста сериозно, училището за ски и бизнес в Шладминг прави и не малко компромиси за своите състезатели. В класа на Геша само 5-6 ученици не са активни спортисти. За останалите се правят индивидуални разчети, като в разгара на сезона Михайлов е освободен от занимания чак до март. После обаче трябва да навакса всичко изпуснато и да положи необходимите изпити по материала.

Геша е типичният представител на младото поколение – космополитен, отворен за новите неща. Има си свой блог, обича да снима видео-клипчета, които обикновено са свързани със сноуборда. Поддържа връзка с всички сноубордисти в България. С треньора си Марио Беньо се познава отдавна. В началото му се възхищавал, гледал го с известна доза благородна завист за майсторството му. Когато Геша влязъл в националния отбор за юноши, се запознал лично с Марио и постепенно започнали да се опознават, докато не започнали заедно да учат трикове и да се усъвършенстват.

В семейството му няма други спортисти. Родителите му работят в Агенция за социални и икономически проучвания, а брат му Явор Бояджиев се занимава с електронна музика. Това обаче не им пречи, напротив – страшно им е интересно заедно.

„Единственото, което искам, е да се занимавам със сноуборд и да ставам още по-добър”, казва на края на нашия разговор Георги Михайлов. Разделяме се с него с усещането, че сме срещнали едно талантливо, интелигентно момче, по-скоро гражданин на света, отколкото на малка България, носител на свободния дух на всички райдъри.
 
Успех, Геш!

Диана Иванова / Viasport
20/01/2012 17:04

Симеон Деянов: Трябва здрава работа, за да прогресираш

С 19-ото си място в ски бягането на 10 км класически стил Симеон Деянов изравни засега най-доброто класиране на български състезател на Първите зимни младежки олимпийски игри в Инсбрук. След като разпусна след тежката надпревара, 17-годишният софиянец разговаря с пратеника ни на игрите за състезанието, за настоящето и бъдещето.

Симеоне, как оценяваш представянето си на 10 км, след като видя и официалните резултати?
- Състезанието беше много тежко, пистата изглеждаше лесна, но в действителност не бе така и по нея непрекъснато се работеше. Спусканията бяха къси и тези три обиколки на трасето бяха наистина много тежки. Можех и по-добре да се класирам, но съм доволен от състезанието. Надявам се на спринта да се представя по-добре, но не се знае как ще се чувствам в този ден.

Имаше ли затруднения със ските или неприятни инциденти по трасето?
- Не, трасето беше много добре подготвено, а и ските ми вървяха добре, до колкото можех да ги усещам. Дано и за спринта да имам хубави ски.- Какво означава да имаш хубави ски?- В едно състезание в ски бягането или биатлона, ако нямаш добри ски, губиш 50-60 процента от възможностите си. Така скоростта ти е по-бавна и влагаш повече усилия.

В Либерец преди година точно ските май се оказаха разковничето за вашето представяне…
- Там подготовката на ските беше доста сложна, тъй като температурата беше всеки ден различна. Там също имахме добри ски, но пистата беше много тежка, снегът беше много дълбок и не се позволяваше да се кара хубаво.

Ти участваш ли в подготовката на ските?
- Не, треньорите се грижат за това. Нашата цел е да се концентрираме максимално и да дадем всичко от себе си в състезанието.

Тренираш и учиш в Швеция. Как попадна там?
- Докато бяхме на световното с мъжете през миналата година в Норвегия, в Скандинавия много ми хареса. Като си прибрах, говорих с родителите си, тъй като разбрах, че, ако искам да се развивам и да вървя нагоре, трябва нещо да изпробвам. Винаги съм се чудил какво правят норвежци, финландци и шведи, че са толкова добри и затова реших да отида и да се пробвам в едно училище в Швеция, да видя какво е в кухнята на най-добрите. Знам, че да прогресирам, трябва здраво да работя.

В кое училище си сега?
- В специална гимназия за ски бягане, алпийски и фрийстайл. Тя се намира близо до Оре, в Йерпен и се води една от най-добрите. Треньорите са много добри. Една от треньорките ни е и активна спортистка и през есента и края на зимата се включва дори в състезанията за Световната купа и има победи в Марчелонга, участничка е и в най-добрия отбор по ски маратон.

С изпит ли влезе в това училище?
- Да, подадох си документите и ме приеха, отидох в последния момент – два дни преди началото на учебната година на 29 август през 2011 г.

Доволен ли си досега от престоя си там?
- Да, там всичко е много професионално, всеки си има програма и си я следва.

А как се справяш с училището?
- В момента изучавам шведски, английски, математика и изобразително изкуство, като се набляга най-много на шведския. Учим от понеделник до петък от сутринта до обяд, после имаме тренировка и сме освободени от следобедните учебни занимания. Училището е нормално и в него учат и не спортисти. На всеки месец-два моят треньор се среща с учителя ми в школото и обсъжда какво и как трябва да се направи, правят план на отсъствията ми. Аз сега съм втори курс, а общо са 4. Спортистите на всеки курс сме 6 момчета и 6 момичета в ски бягането, а отделно има и в алпийските ски и фрийстайла.

Знам, че дистанционно учиш и в българско училище.
- Да, така е. Тъй като не искам да изпускам и българското си образование, защото сега не изучавам толкова много предмети в Швеция, че да ми се признае годината. Затова се явявам на изпити и в българското училище, където съм 11-и клас и ми предстои още една година до завършването.

Къде и как живееш в Швеция?
- На пансион съм. В самостоятелна стая и общи кухни, които използваме да си готвим през уикенда.

Има ли нещо по-специфично в методиката на подготовка в Швеция, като го сравняваш с опита си от България?
- Там всичко са изградили от много време, всичко си върви по една методика, която се спазва от юношите през младежите и до мъжете. Те работят в часове и като преминават от една възраст в друга, за да станат по-добри увеличават часовете за тренировки, както и работата и ефективността на труда. Разбира се, има и някои по-специфични тренировки, но всичко е подчинено на една методика.

Кой и как финансира пребиваването ти там?
- Всичко поемат моите родители. Годишната такса за обучение е 18 000 евро и тя се заплаща от семейството ми, на което съм много благодарен. От Българската федерация по ски получавам месечна стипендия от 300 лв., които ми стигат за джобни.

Родителите ти са тук, в Инсбрук, предполагам, че са дошли да те видят?
- Да, не съм се прибирал от началото на учебната година и те дойдоха да ме подкрепят тук. Като доброволец на олимпиадата участва и брат ми, който е на 22 г., а иначе е студент в НБУ в София и работи в туристически агенции. Баща ми Любомир Деянов е много добър ски ориентировач, а майка ми Ваня се е занимавала като любителка.

Сравнявайки се със съотборниците си от местния шведски клуб Йерпенс, къде се нареждаш?
- По принцип аз съм най-добрият ски бегач в нашия клуб. Той не е много голям, но аз съм доволен, тъй като хората се трудят и условията са много добри.

Как се разбираш с шведския си треньор? Отнася ли се по-различно към теб?
- Отношението към всички състезатели е едно и също. Когато имам въпроси, няма проблеми да го открия и да се посъветвам с него. Общуваме си на английски, тъй като моят шведски все още не е толкова добър. Той не пътува с мен по международни състезания, тъй като тогава съм с националния отбор и с българския си треньор Костадин Митков.

Остава ли ти свободно време за нещо друго извън ските?
- В Швеция след тренировката имам много свободно време, но по някога имам да уча, а обичам и да бездействам.

Сприятелил ли си се с някой от съучениците си?
- Да, по принцип съм приятел с всички от спортистите. Хората там са отворени, забавни, правят си много купони.

А с българските си съученици контактуваш ли?
- Не много. Отдавна сме заедно и се познаваме, но вече позагубихме връзка.

Какво ти предстои до края на сезона след олимпиадата в Инсбрук?
- Предстоят ми няколко старта в Германия. После се прибирам в България и имам планове да мина за няколко дни през училището. След това се качвам на Белмекен за високопланинска подготовка, за да се подготвим за предстоящото световно първенство за юноши, което ще е на доста високо в Турция. После се надявам да изкарам малко време със семейството си в София и след това се прибирам в Швеция, за да довърша учебната година.

Диана Иванова / Viasport
18/01/2012 09:00

Летящият Деян Фунтаров

Казват за Деян Фунтаров, че е фога, перде и непукист. Че не му пука от нищо. Че се хвърля в нещата без да мисли, че иска да пробва от всичко. А какъв трябва да е един тийнейджър, за да се залови със ски скокове в България, ако не е Владимир Зографски?

Фунтаров започнал да се занимава с този спорт, когато бил втори клас. Гледал по телевизията как мъжете летят във въздуха и му харесало. Искал и той да опита. Започнал тренировки на старата шанца в родния Самоков. Първо само се спускал по нея, после се пробвал и да скача – от начало от малката, после и от голямата. За жалост обаче и двете не функционират от 2 години насам. Разграбват се за скрап.

„До днес през този сезон съм направил едва около 60-65 скока, като включвам и тези в Инсбрук”, споделя Деян след участието си на Първите зимни младежки олимпийски игри в австрийския курорт. Преди олимпиадата скачал само в Алмати (Казахстан). Там пристигнал с едва 40 опита зад гърба си, при положение, че съперниците му правят по 150 преди началото на сезона.

„Постоянно съм навън – тренираме по чужбина, защото у нас няма къде. Спя по път, в колата, не е лесно”, откровен е младият Фунтаров. Малко преди игрите той претърпял тежко падане по време на лагер в Словения. По време на скока усетил, че само едната му ска стои близо до тялото му. Другата се отделила от обувката и паднала, а после паднал и самият Деян. „Приземил” се почти на главата си. „Събудих се в линейката и нищо не помнех – разказва Фунтаров. – Лекарите ми казаха, че сигурно съм счупил врата си”. В болницата минал на рентген на цялото тяло. За щастие, оказало се, че няма никаква фрактура. „Това ме амбицира. Казах си, че не мога да пропусна олимпиадата”, споделя той.

Какво го връща на шанцата след такива зловещи моменти? „Ами, аз съм кораво момче. Свикнал съм. Това далеч не бе най-тежкото ми падане”, разказва младият спортист.

На родителите си не казва веднага за инцидентите, за да не се притесняват. Разказва им както е преживял, чак като отмине. В семейството баща му е бил също състезател – тренирал е алпийски ски под ръководството на дядото на Деян. Младият Фунтаров също има опит при алпийците, тъй като в спортното училище в Самоков се води този профил – просто ски-скок няма. Тази година Деян започнал 10-и клас, но само го започнал. После тръгнал по лагери и не е стъпвал в школото от доста време. Като се прибере от Австрия, ще трябва да наваксва с образованието, обещава си от сега.

Въпреки че си пада купонджия и веселяк, Деян споделя, че няма приятелка – просто от тренировки не му остава време да си намери. „Верни приятели вече не съществуват в днешно време – всеки гледа само да те използва”, прокрадва се горчива нотка в гласа му. И макар да казва, че е мъжага и понася всичко, защото е психически устойчив, май напрежението и отчаянието са му дошли в повече напоследък. „Нямаме си нито шанца, нито екипировка, нищо си нямаме”, откровен е Фунтаров. И гледаш как това „перде” изведнъж с променя, става уязвим, сякаш е готов да се разплаче. Не, че няма защо.

Докато след втория си опит в Инсбрук говореше за следващи състезания и мечти за олимпиади, изведнъж започва да се колебае дали въобще ще продължи със спорта. „След края на сезона ми предстои операция на коляното. Трябва да ми се отстрани някакъв израстък, който ми пречи. Не знам дали въобще ще мога да се възстановя. Правих подобна интервенция в мускула на бедрото. Там израснал хрущял ми бе пробил мускула и беше много трудно и тежко - откровен е Деян. – Просто не знам дали след това ще имам сили да продължа”.

И въпреки всичко, Дени Фунтаров продължава да скача. Веднага след 21-вото място на младежката олимпиада отпътува за старт в Италия на следващия ден. После се надява да направи още турнири през сезона, но не иска да участва на младежкото световно в Ерзурум (Турция). „Просто не искам само да пълня списъка с участниците. Трябва да се върви стъпка по стъпка и да се трупа опит. Не може да се скача директно в най-дълбокото”, оценява реалната ситуация младият Фунтаров.

Диана Иванова / Viasport
15/01/2012 09:00

Ради и Дени – приятели, съперници и още нещо

Ради Пълевски и Денислав Шехтанов са двамата ни биатлонисти, които участваха в Първите младежки зимни олимпийски игри в Инсбрук. Верен на традицията да представя на читателите си младите спортни таланти на България, Viasport се обърна към двете момчета за интервю. Решихме обаче този път да е нещо по-нестандартно, да сблъскаме мненията по едни и същи въпроси на двама младежи, които освен съотборници са и съперници, но и много добри приятели.

- Момчета, защо избрахте биатлона?
Ради Пълевски: А, защо не!? Това е много интересен, предизвикателен и в същото време един от най-трудните зимни спортове.
Денислав Шехтанов: И за мен е така. В този спорт се полагат усилия и в стрелба, и в бягане. Предизвикателен е.

- От кога се занимавате и кой ви насочи към този спорт?
ДШ: Не знам точно как се получи. Тръгнах с приятели в биатлона. После по едно време се отписах, пък след това пак се записах и най-накрая влязох в спортно училище и започнах да гледам по-сериозно на биатлона.
РП: Аз започнах през 2006 г. Видях от един приятел, който тренираше и по цял ден го нямаше. Чудех се къде е, докато родителите му не ми казаха, че ходи на биатлон. Зачудих се какво е това. Гледал съм го по телевизията, когато бяха олимпиадите. Виждах, че българите са добри и реших и аз да го пробвам. То пък взе, че ми потръгна на първото състезание и реших да остана.

- Между вас има постоянно съперничество. По-скоро конкуренти или повече приятели сте?
ДШ: И двете – и доста добри приятели сме, но и сериозни конкуренти.
РП: За мене приятелството е на първо място. Като няма приятелство, за къде си тръгнал. Иначе – да, добри конкуренти сме. Дърпаме се заедно по тренировките, а това е хубаво. Трябва да има конкуренция, за да вървим напред и да имаме перспектива. Ако няма с кой да се конкурираш в България, не виждаш още колко трябва да тренираш.

- Какво харесваш у другия?
РП: С Дени се познаваме от 4 години. В началото не бяхме много добри приятели, но постепенно по лагерите започнахме да си приказваме и станахме по-големи приятели.
ДШ: Той е дребничък, а пък има страхотни възможности!

- А какво не харесваш у другия?
ДШ: Нищо или поне не мога да се сетя.
РП: Не се сещам за конкретни неща. Разбираме се.

- Завиждате ли си един на друг?
РП: Не, няма завист.
ДШ: Ние не сме като момичетата. Ради и да ме бие, аз не му завиждам. За преследването на олимпиадата даже много ме бе яд, че за едно място не успя да влезе в Топ 25, каквато бе целта. Ако аз не мога, поне той да го направи.

- Кой е по-добър от двама ви в биатлона?
РП: Не може да се каже – конкуренти сме си големи.
ДШ: Не знам. В различните състезания е различно.

- А за момичета карате ли се?
РП: Не, според мен имаме различни вкусове.
ДШ: Нашите момичета са трудни и няма как да се караме.
 
- Какво ви задържа в спорта?
ДШ: Амбицията да се издигаме все повече. Да стигнем и до голямата олимпиада.
РП: Наистина има още много върхове да покоряваме. Даже ние досега още нищо не сме направили. Има първо балканско, после европейско, световно и т.н.

- Какво си казвате на старта?
РП: Надъхваме се един друг. На гърба ни не пише нещо друго, а България. Независимо кой от нас е по-напред, важното е да е допринесъл с изявата си за България.
ДШ: Правим си общи стратегии срещу другите отбори – от къде как да минем, но най-вече си казваме „Успех!”
РП: В преследването това, което му казах преди старта бе: „Дуна, дай да им покажем за какво сме тренирали последните 5 месеца!”

Диана Иванова / Viasport
22/01/2012 09:00

Мариела – крехкото цвете на БГ биатлона

Като гледа човек крехкото, нежно момиче на име Мариела Георгиева, едва ли си представя, че то бяга бързо с писалки и стреля точно с пушка. 16-годишната чаровница от Ихтиман може спокойно да бъде манекенка, например, но тя избрала да е биатлонистка.

Започнала със спорта малко на шега. Една нейна приятелка я записала да тренират заедно преди около 7 години. И двете обаче бързо се отказали. След половин година скучаене обаче Мариела решила да се върне в биатлона. В родния си град започнала при треньорите Момчил Добрев и Любомир Иванов.

През лятото на 2006 г. я завели на състезание в Троян. Това било първото изпитание за малката биатлонистка, а тя спечелила два бронзови медала. Това я амбицирало и започвала да тренира по-активно. А състезанията и лагерите започнали да се нижат едно след друго. Преди да участва на Първите зимни олимпийски игри в Инсбрук, Мариела имаше зад гърба си опита от два международни старта – в Румъния и Австрия, където завършва съответно на 7-о и на 30-о място.

„Засега оставам в биатлона, пък за по-нататък ще видим как ще вървят нещата”, не смее да обещае нищо младата спортистка, чиито треньори в момента са Панайот Терзийски и Момчил Добрев.

Мариела е десетокласничка в СОУ „Христо Ботев” в Ихтиман. Най-любимият й предмет, разбираемо, е физическото, мрази математиката. Мъчно й е, че от два месеца не се е виждала със съучениците си и е сигурна, че те я чакат с нетърпение, за да им разкаже как е било на олимпиадата.

Тя е единственият спортист в семейството. По-голямата й сестра Габриела е художничка, студентка е последен курс в Югозападния университет в Благоевград. Често я подкрепя по състезанията у нас. „Тя много ми се радва”, разкрива биатлонистката.

Мариела споделя, че е имала не един и два трудни моменти в досегашната си кариера, при които е мислела да се откаже. „Успявам някак си обаче да ги преодолея и после пак се връщам на пистата. Мълча си, тренирам си и те лека-полека отминават, докато дойдат другите”, разкрива Георгиева своята рецепта за справяне със ситуациите. Обича тениса, играе от време на време, лятото обожава да плува. Определя себе си като голям инат, може би и затова прогресира в спорта.

Малката й тайна е, че винаги носи със себе си талисманче за късмет. За Viasport Мариела разкри, че това е сърчице, подарък от нейния приятел Антоан, която е бивш футболист, а в момента работи като полицай.

Въпреки че приема биатлона на сериозно, Мариела Георгиева не знае от сега дали ще обвърже изцяло бъдещето си с него. Надява се обаче да постигне по-големи успехи в спорта, а ние от Viasport искрено й ги желаем.

Диана Иванова / Viasport
17/01/2012 11:05

Класната запалила Поибренски по шейничките

Колкото и невероятно да звучи, единственият ни участник в спускането с шейнички по време на Първите зимни младежки игри в Инсбрук – Александър Поибренски, се запалил по този спорт покрай… класната си ръководителка.

„Преди 4-5 години моята учителка ми предложи да се пробвам в шейните. Аз първоначално не се съгласих, защото ми беше странен този спорт. Тъй като обаче тя беше доста настойчива, реших най-накрая да опитам”, споделя 18-годишният софиянец. Оказало се, че самата класна ръководителка тренирала шейнички, а Сашо така се запалил по тях, че… стигнал до олимпиада (засега младежка).

„Той има потенциал да вземе квота и за същинската олимпиада в Сочи през 2014 г. – сигурен е неговият първи и единствен треньор Георги Вергов. – Има обаче едно много важно условие за това – Сашо да стане по-отговорен и по-сериозно да подхожда както към спорта, така и към училището”, допълва специалистът.

При положение, че България няма леден улей, как така Поибренски стигна до Инсбрук? „Трудно, много трудно - веднага отговаря Сашо. – Постоянно сме по лагери в чужбина – в Германия, в Украйна, в Австрия сме идвали, но не е като да се готвиш постоянно на улея”.

НЕМОТИЯТА

Картинката се допълва от неговия треньор. Дългогодишният специалист споделя, че отделя и лични средства, за да помага на момчетата – двама-трима младежи и двама мъже, да се подготвят що-годе нормално. „Ние сме единствените, които си носим суха храна по лагерите, но няма как – така ни е по-евтино и успяваме да тренираме по-дълго време”, разкрива той.

За всяко спускане на един човек по който и да е улей в Европа се заплаща минимум по 22 евро. „Добре, че международната федерация ни помага с ваучери за тези спусканията, иначе все сме загинали”, разкрива още Вергов. Наскоро той писал поредното си писмо до шефа на международната федерация с искане да отпусне 100-ина ваучера допълнително с оглед на преолимпийската година.

А Вергов е сигурен, че има ли повече пари във федерацията по шейни, ще има и квоти за Сочи. За да обсъдят бъдещето на този спорт и близките олимпийски цели с шефката на БОК Стефка Костадинова и спортния министър Свилен Нейков, Вергов се надява да си тръгне по-рано от Инсбрук.

А въпреки трудностите Александър Поибренски също мисли за Сочи. „Мечтая да участвам и на голямата олимпиада”, откровен е младият състезател, който в Инсбрук се пусна с тренировъчното трико на своя съперник от Тайпе, тъй като този с надпис „България” се скъсал след 3-годишна употреба.

ИЗИСКВАНИЯ

Добре че липсата на национални белези по екипа на Поибренски не бе отчетено като нарушение на правилата от контролната система в Инсбрук. Според нея всеки състезател минава през кантара преди да се пусне по улея, а след като финишира зелената светлина на пулта сигнализира, че всичко у участника е наред. Ако обаче ти светне червено, отиваш на детайлна проверка. За младите олимпийци изискването в Инсбрук бе заедно с шейната да не са по-тежки от 105 км. Сашо и неговата „вярна дружка” тежаха 103 км (78 за момчето и 25 за шейната). Поибренски и латвийската му шейна са заедно от 2 години. Той много си харесвал предишната, но пораснал и трябвало да я смени.

За поддръжката на шейната се грижи треньорът Вергов. Специалистът не спира да се кахъри как германци, руснаци, американци си имат цели щабове за обработка на плазовете, а той се чуди как без каквато и да е апаратура да ги загрява, пък после да поддържа температурата им близко до тази на леда на улея. Въобще – дертове да искаш.

УЧИЛИЩЕТО

Заради постоянните отсъствия от училище, Сашо се чуди как ще завърши първия срок. Сега е 11-и клас в Професионалната гимназия по транспорт в София, но признава, че има учители по новите за тази година специални предмети, които още не е виждал. За да навакса, смята да пропусне предстоящите стартове за Световната купа и дори световното първенство за младежи. Откровен е, че школото не му е силната страна, а слабите оценки не са рядкост. Но… спортът крие и рискове. Дали обаче шейните са опасни и смятал ли е да се откаже от тях след смъртта на грузинския състезател Нодар Кумариташвили на олимпиадата във Ванкувър през 2010? „Аз не съм се стреснал от това и не може да ми повлияе такова нещо. Във Ванкувър пистата е най-бързата в света и може да се случат подобни инциденти. Падал съм няколко пъти, но не се притеснявам”, споделя Сашо. Притеснението обаче е на сметката на неговите родители. Те първоначално не приемали на сериозно увлечението на сина си по шейните, но като станали нещата сериозни, започнали и сериозно да се притесняват за неговото здраве. „Постоянно ми звънят, за да чуят дали съм жив и здрав”, казва Сашо.

ЛИЧНИ

Момчето се радва на много приятели, няма момиче до себе си, поне в момента. Хората от компанията следят изявите му по състезанията, но се и притесняват за него – смятат страстта му за опасна. Може би и затова Сашо обича, когато е в София, да е в компанията на приятелите си, да ходят на кино (предпочита комедии или трилъри, но без ужаси), да слушат музика (всякаква, но без чалга). Обича през лятото да играе баскетбол и да кара колело, но тези спортове са като хоби. Определя себе си като непокист. „Може всичко да се случи пред очите ми, но мен не ме интересува”, откровен е младият Поибренски и допълва, че това за спорта, който практикува, е повече от добре, макар да не го тренира.

Диана Иванова / Viasport
17/01/2012 13:00

Инсбрук – в очакване на игрите

В деня на откриването на Първата младежка зимна олимпиада градът домакин на събитието – Инсбрук, тръпне в очакване на неповторимото преживяване. Младежкият дух и ентусиазъм са завладели сърцето на Тирол. За да бъде приказката пълна, тази сутрин Инсбрук се пробуди с нова снежна мантия, която още повече озари града и придаде истинска зимна окраска на австрийските Алпи.

Въпреки че животът за обикновения австриец си върви с обикновения ежедневен темп, то улиците на града са станали далеч по-пъстри и жизнерадостни. Транспаранти, реклами и знамена с цветовете на младежката олимпиада са опънати по тротоари, сгради и съоръжения. По уличите се разминават хора с различно обагрена зимна екипировка, в зависимост от цвета на всяка страна участничка.

В центъра на града, в близост до катедралата „Свети Якоб” трескаво вървят довършителните работи по изграждането на „Медал плаца”, където младите спортисти ще получават пред цялата общественост на Инсбрук и света, спечелените по пистите и улеите медали. Там ще са и различните концерти, част от културно-образователната програма, която съпътства спортните състезания.

Непосредствено до трибуната за зрители е поставен и специален часовник, който отмерва оставащото до началото на игрите време. Туристи от Европа и света пък правят първите си покупки на сувенири и артикули със символите на младежката олимпиада. Разбира се, еленчето Йогъл се радва на особено внимание.

Макар да е далеч от голямата олимпиада по брой на участници и ангажирани с организацията хора, минивариантът на зимните игри също си има своите необходимости. Инсбрук обаче сякаш остава далеч от хаоса и напрежението на голямото спортно събитие, може би и заради факта, че вече е преживял две истински зимни олимпиади – през 1964 и 1976 г. От утре „Бергизел стадиум” (ски скок), „Патшеркофел” (алпийски ски), Зеефелд (ски-бягане, биатлон), както и Олимпийският леден стадион (кънки), които преди 48 години родиха звездите от миналото, ще се радват на своята младежка вълна. Ще се радва на бъдещето на зимните спортове. Дано Инсрук даде надежда и на България да намери своите новите Попангелов, Лебанов, Дафовска!

Диана Иванова / Viasport
13/01/2012 12:51

Инсбрук 2012 - цифри и факти

Първите младежки зимни олимпийски игри в Инсбрук счупиха всички рекорди за подобен форум. Повече от 110 000 зрители са наблюдавали състезанията на живо.

18 914 запалянковци са посетили хокейните мачове, 6682 зрители са отишли на фигурно пързаляне, 4544 на ски алпийски дисциплини, 34 000 са уважили награждаванията, а 15 000 души - церемонията по откриването.

Повече от 66 процента от младите спортисти са участвали в Програмата за култура и образование (CEP), която МОК въведе за първи път в Инсбрук. Там състезателите бяха обучавани в теми, като например до какво води употребата на допинг и за други опасности, които крие големия спорт.

СЕР ще намери място и в олимпийските игри за мъже и жени, но най-рано в Рио де Жанейро през 2016-а.

Приключилата вчера зимна олимпиада е привлякла 900 журналисти от цял свят, сред които имаше и представител на Viasport.bg.

4,7 милиона уникални посещения са отчетени в официалния интернет сайт на игрите.

Над 1000 млади спортисти на възраст между 15 и 18 години получиха първия си голям тест на форум от такива мащаби. България бе представена от 11 състезатели.

Диана Иванова / Viasport
23/01/2012 11:15

Жак Рох даде висока оценка на игрите

Президентът на Международния олимпийски комитет Жак Рох изрази задоволството си от приключилите вчера първи младежки зимни игри в Инсбрук.
 
На заключителна пресконференция в Конгресния център Рох даде висока оценка на организаторите, на всички млади спортисти и на духа на надпреварата в австрийския град.
 
Белгиецът изтъкна факта, че на младежките игри за първи път са пробвани на голям форум дисциплини, които ще видим след 2 години в Сочи. Като например ски скокове за жени, смесена щафета в биатлона, отборно фигурно пързаляне...
 
Игрите пожънаха голям успех, дори по-голям от очаквания, поради което с нетърпение очакваме следващите, добави босът на МОК. Вторите летни игри през 2014 г. ще са в Нанжинг, Китай, а зимните през 2016-а в Лилехамер (Норвегия).
 
Рох обеща, че домакини на олимпиадите на младите спортисти ще са "средни и малки градове".

Диана Иванова / Viasport
23/01/2012 10:56

  Tweet