Продължаваме темата от "ТРУД vs ТАЛАНТ – Част I: Да имаш талант". Ако детето ви притежава изключителни качества и искате да ги реализира в пълна степен, първото и най-важно правило е: не допускайте да си мисли, че го обичате заради тях.

Изглежда лесно, но всъщност не е така. Децата са склонни да интерпретират думите и постъпките ви по свой начин и той понякога напълно се разминава с онова, което се опитвате да внушите. А когато един малък човек расте с убеждението, че го харесватe заради спортните му успехи, неукрепналата му психика е подложена на постоянен стрес. Какво ще се случи – пита се той, – ако някой ден не отговори на вашите очаквания, ако ви разочарова, ако се провали? Ще го обичате ли тогава? 

От вас зависи невръстният ви наследник да разбере, че любовта ви е безусловна и че независимо от постиженията му, вие винаги ще го подкрепяте.

Второ правило: насърчавайте детето си да се развива

Научете го да цени своята дарба и насочете вниманието му към хоризонтите, които ситуацията разкрива пред него. Това, че един състезател е по-способен от своите връстници, наистина е чудесно, но много по-важно e да разширява границите на своите възможности.

Трето правило: забравете собствените си амбиции

Оставете детето да взема самостоятелни решения и да ги следва, в противен случай ще се превърнете в инквизитор на неговия талант. Ако упражнявате пълен контрол над живота му, удовлетворението от победите ще остане само за вас.

Четвърто правило: не се увличайте в смели прогнози

Като родител не сте в състояние да прецените докъде се простират възможностите на собственото ви дете, така че е излишно да го натоварвате със своите очаквания. Създайте му условия да се развива, старайте се да го мотивирате и го оставете да стигне толкова далеч, колкото то пожелае. В крайна сметка най-важното е да бъде щастливо и доволно от себе си.

Пето правило: “99% труд…”

Искате или не, тази рецепта е доста близо до истината. В случай че вашето дете бележи лесни победи, представете си какво би постигнало, ако тренираше толкова, колкото всички останали! Проблемът при талантливите състезатели в тази възраст е, че явното им превъзходство над противника ги лишава от стимул да разгърнат пълния си потенциал. Ето защо нивото на конкуренцията трябва да бъде само отправна точка, а не коректив. Вярно, децата обичат да побеждават и медалите за тях често са самоцел, но най-ценното постижение за един спортист е победата над собствените му възможности. А тя се постига с труд.

И накрая – един действителен случай, за съжаление не от нашата страна. Сигурно сте чували за такива деца: те не блестят с физически качества, но проявяват невероятна, изумителна воля, първи идват и последни си тръгват от пистата, задават въпроси, анализират видеозаписи, поддържат безупречна форма и правят всичко по силите си… но на състезание винаги губят. След всеки пореден провал клубното ръководство се пита кога най-после ще се откажат. Представяте ли си какво е да влагате толкова усилия и никога да не постигате резултати?!

Едно от тези момчета години наред тренирало със своя отбор. То не се интересувало от медали – просто обичало ските. И въпреки че било олицетворение на самата бездарност, благодарение на заниманията си със спорт придобило качества и умения, които по-късно му послужили в живота.

Днес това упорито момче може да се похвали със завидна кариера в сферата на спортната медицина. Поучителната му история е нагледен пример за УСПЕХ в пълния смисъл на думата.

ProCoach
17 март 2012 г.

  Tweet