Задавали ли сте си въпроса защо добрите състезатели рядко се реализират като успешни треньори? Всичко зависи от психологическата нагласа. Треньорската работа изисква педагогически такт и умереност. Егоцентризмът и желанието за себедоказване са несъвместими с тази професия.

Като състезатели ние се стремим да получим максималното, което може да ни гарантира успех: професионални треньори и физиотерапевти, съвременна екипировка и материална база, надеждни източници на финансиране и безусловна подкрепа от страна на родители, съотборници, приятели, фенове.

Състезателите са хора, които се фокусират върху собствените си потребности и постижения, това са воини, родени да побеждават – докато от треньора се очаква да съвместява много по-широк спектър от личностни качества. В тази професия е по-важно какъв човек си, отколкото какви медали си завоювал.

Треньорът прекарва по-голямата част от времето си в условия, непосилни за обикновения човек; често пренебрегва личния си живот и материалните придобивки и се примирява с най-ниското стъпало на обществената стълбица. Треньорската работа като цяло е неблагодарна. Може да се каже, че състезателят е звездата, от която се интересуват всички; той жъне овациите и получава парите – а треньорът остава зад сцената; неговото име се знае само от специалистите.

Когато приключат активната си кариера, топ състезателите сякаш по подразбиране се ориентират към треньорската професия. Мотивите им са различни: някои искат да бъдат полезни в сферата, която познават най-добре, други се възползват от факта, че името им работи за тях, а трети просто не се сещат за нищо друго, което да правят.
Мнозина обаче пропускат един простичък факт: в спорта няма магически формули – онова, което е било предпоставка за добри резултати по времето, когато даден скиор се е изявявал по пистите, може да е абсолютно безполезно за следващата генерация.
Ако сте избрали треньорската професия като естествено продължение на спортната си кариера, методиката, по която подготвяте своите възпитаници, трябва да е съобразена с техните качества, а не да възпроизвежда вашите лични спомени.

Изключително важен момент е и теоретичната основа: славата окрилява, но встрани от пистата е безполезна. Треньорът трябва да има задълбочени познания за начина, по който се структурира тренировката в зависимост от нейната специфична насоченост, трябва да е наясно как се разработват учебно-тренировъчни планове, трябва да борави с отчетни документи, да притежава административни и организационни умения и да ползва свободно чужди езици – това не е екстра, а въпрос на професионална грамотност.

За да станеш шампион, не е достатъчно да имаш талант – трябва да се трудиш здраво с цената да много лишения. Същото се отнася и за треньорската работа: иска се много труд, себеотрицание и готовност да се раздаваш.

ProCoach
15 март 2011 г.

  Tweet