Съвременната масова култура героизира победителите и внушава на децата ни, че ако претърпят неуспех, всички ще ги сметнат за неудачници; че загубата е повод за разочарование, срам, подигравки; че ако не печелят медали, вече няма да ги обичаме; че трябва да демонстрират фалшива самоувереност, за да поддържат идеализираната ни представа за тях. Така постепенно поражението се превръща в заплаха, която дебне отвсякъде и трябва да се избягва на всяка цена. В подобна ситуация триумфът не носи вълнение и радост, а облекчение: “И този път се разминах с опасността.” Тъжно, нали?

С времето се формира подчертано негативна мотивация, която е несъвместима с духа на спорта. Стига се дотам, че от страх да не се провалят децата ни правят точно онова, което ги отдалечава от успеха: втълпяват си, че не е по силите им да победят и че рано или късно това ще стане ясно на всички. Ниската самооценка се отразява на резултатите им и превръща състезанията в мъчително преживяване.

Защо?

Бедата, която плаши подрастващите спортисти, не е самата загуба, а мисълта, че дават всичко от себе си, без да постигнат желания резултат. 

Какво толкова страшно има в това?

Ако дадеш всичко от себе си и усилията ти не се увенчаят с успех, не ти остава нищо друго освен да приемеш факта, че не си чак толкова добър, колкото ти се иска да бъдеш. Това е убийствено сътресение за крехката тийнейджърска психика. Децата са склонни да си намерят хиляди оправдания, само и само да не признаят, че са достигнали лимита на своите възможности.

От кого ли се учат?

В ски спорта страхът от провал води и до нерешителност по отношение на рисковете, които предлага трасето - а без риск успехът на пистата е немислим. Състезателите, които избягват поемането на риск от страх да не се провалят, се лишават и от възможността за успех.

Истината е, че ако човек вложи пълния си потенциал и се провали, значи е постигнал най-доброто, на което е способен. А нима някой може да иска повече от това?

В този смисъл за да постигнат своите цели, подрастващите скиори трябва да се научат да приемат загубата спокойно и отговорно. Само така ще могат да отбележат заслужена победа и да изпитат удоволствие от нея.

Основното житейско правило на победителя е да се състезава така, че накрая да може да каже: „Направих всичко, което беше по силите ми.“ Това е един от най-ценните уроци, които ни дава професионалният спорт. От нас зависи дали децата ни ще го усвоят.

ProCoach
18 април 2011 г.

  Tweet